Полагат ли се на изкуствения интелект авторски права?

Изкуственият интелект може да бъде творец, но дали му се полагат авторски права?
(снимка: CCO Public Domain)

Вече няколко експеримента на различни места по света показаха, че изкуственият интелект може да бъде творец – да създава музика или да съчинява новини. Дали обаче му се полагат авторски права за тези творения? А дали ще е виновен, ако в своя творба AI използва елементи от чуждо творчество без съгласието на автора? Трябва ли да бъде осъден и каква ще му е присъдата?

Тези и други въпроси стават все по-належащи и американският офис, отговорен за патентите и търговските марки, се зае да се опита да намери разумен отговор – с помощта на обществено допитване, пише в публикация по темата The Verge.

Въпроси без категорични отговори

Офисът събира информация за въздействието на изкуствения интелект върху авторското право, търговските марки и други теми, свързани с намесата на AI в интелектуалната собственост. Описани са тринадесет конкретни въпроса, като се започне от това, което се случва, ако изкуствен разум създаде произведение, нарушаващо авторски права, до това дали е законно да му се подава материал, защитен с авторски права.

Първият въпрос, за който е лесно да се досетим, е дали продукцията, направена от AI без никакво творческо участие от човек, трябва да се счита авторско произведение. Това допитване е свързано с въпроса дали произведенията на AI следва да бъдат защитени от законодателството в областта на авторското право. Ако ли пък преобладаващото мнение е отрицателнo, то каква степен на човешко участие „ще бъде или трябва да бъде достатъчна, така че произведението да отговаря на условията за защита на авторските права“.

Друг въпрос в тази връзка е дали компанията, която обучава изкуствения интелект, трябва да притежава получената от този процес работа – и дали е добре да използва материали, защитени с авторски права, за да обучи изкуствения разум.

Всичко това са въпроси, които от години се обсъждат в общественото пространство и най-вече в средите, обвързани с разработката на проекти за изкуствен интелект. Категорични отговори няма, но с развитието на технологиите вече става наложително да се вземат решения по горните въпроси.

„Мисля, че това, което следва да бъде защитено, са съзнателните стъпки, направени от човек, въвлечен в процеса на авторството“, казва Зви Росен, преподавател в Училището по право на университета „Джордж Вашингтон“, пред The Verge. На друго мнение пък са авторите на програмен код, залегнал в основата на AI проекти – те настояват, че творбите, създадени от техния софтуер, следва да се считат за авторски произведения на въпросните кодери.

Обществото ще трябва да отговори

Дискусията обещава да събере интересни аргументи около изкуствения разум и законодателството относно авторското право. Обичайно подобни обществени обсъждания привличат малко мнения от широката общественост, а по-голямата част от коментарите идва от адвокатски кантори, компании и различни заинтересовани групи.

Но в запитването на щатската служба е важно всеки да изпрати своя коментар, а Росен казва, че най-важно е отделните творци да дадат своя принос в аргументирането на бъдещите позиции и решения. „[Службата] търси конкретни проблеми и взаимодействия,“ казва ученият. „Затова, ако един музикант, например, е работил с изкуствен интелект – и може да удостовери конкретно преживяване или оплакване – това е полезно.“

Тъй като изкуственият интелект се развива с бързи темпове и постепенно навлиза в практиката, той ще бъде все по-често срещан и в творческия работен процес – и все по-способен да прави свои собствени творби. Поради това въпросите, които службата поставя, вече спират да са само теоретични и обществото ще трябва да им отговори.

„Не е изненадващо, че се прави такова допитване“, казва Росен. „Мисля, че всички виждат, че [времето на изкуствения разум] идва. Като се има предвид колко време отнемат тези неща, всеки законодателен отговор ще бъде закъснял, но опитите да се изпревари времето поне от гледна точка на проучването няма да са толкова закъснели“.