“Преносимата” форма на перитонеална диализа е устройство, което използва използва патентована технология на компанията AWAK (снимка: American Society of Nephrology)
Стъпка по-близо сме до наличието на надеждни, носими изкуствени бъбреци, след като прототипно устройство, носено като малка чанта, бе използвано успешно от група пациенти с бъбречна недостатъчност.
Въпреки че технологията все още се нуждае от усъвършенстване, тя в крайна сметка може да освободи хората от това да са „приковани” към болниците и големите апарати за диализа или прикачените торби с течност и тръбички – това смята разработчикът Марйори Фу от Сингапурската централна болница. „За някои пациенти диализата буквално контролира живота им – нашето решение им дава малко повече свобода”, казва тя, цитирана от Newscientist.
Хората, чиито бъбреци са увредени, обикновено се нуждаят от трансплантация. Те обаче трябва да чакат – понякога с години. Междувременно, за да живеят, трябва да се подлагат на диализа, за да се отстраняват токсините от кръвта им. Най-честата форма е хемодиализата. Тя отнема няколко часа и се прави в болница, три дни в седмицата.
Алтернативата
Алтернативната перитонеална диализа включва поставяне на течност в част от корема, която филтрира кръвта и премахва токсините от нея. След това течността се източва и сменя. Това може да се прави у дома всеки ден, за да не се натрупват токсини, но може да отнема доста време, а и не всички се чувстват комфортно да сменят течността.
Новата носима джаджа – носимият бъбрек – е „преносима” форма на перитонеалната диализа, която използва патентована технология на компанията AWAK. Системата рециклира отпадъчната течност, като я прекарва през почистващо устройство, носено в чантичка – след което я връща отново в корема. По този начин се избягва нуждата пациентът да борави с големи обеми течност.
Устройството с размери на DVD кутия е свързано с тръба към „порт” на корема. Пациентът трябва да сменя малка касета в почистващото устройство на всеки седем часа.
Успешен опит
В рамките на първите изпитания устройството е използвано успешно в продължение на три дни от 15 души. Кръвните тестове предполагат, че този вид диализа работи както и конвенционалната диализа и следва да се използва само за две 7-часови сесии на ден, казва Фу, представяйки разработката на конференцията на Американското общество по нефрология.
Някои пациенти се оплакват, че този метод ги кара да се чувстват подути, което обаче не се дължи на устройството – това е едно от обичайните оплаквания и при конвенционална перитонеална диализа. Фу казва, че все пак устройството не би било подходящо за всички, тъй като някои предпочитат диализата им да бъде направена в болница.
И все пак подобно устройство би предоставяло на хората повече независимост, казва Сузи Леу от Школата по медицина и здравни науки при Университета Джордж Вашингтон, която ръководи конференцията. „Няма да е необходимо да съхраняват кутии с диализна течност”, казва тя.
Повечето други групи, които се опитват да разработят носим изкуствен бъбрек, се стремят да създадат преносима версия на хемодиализата, която е по-често срещаната форма на диализа.
Изкуствени органи
Електронни уши: при много хора с увреден слух глухотата е породена от проблем в кохлеята – малка спираловидна част на ухото, която превръща звуковите вълни в нервни импулси. На помощ на такива пациенти идват кохлеарните импланти – устройства, които приемат сигнал чрез микрофон зад ухото и след това чрез електроимпулси стимулират слуховите нерви.
Изкуствен панкреас: при диабет панкреасът не произвежда достатъчно инсулин, което принуждава пациентите да си инжектират малки дози инсулин по няколко пъти на ден. През последните години има множество разработки, които позволяват на инсулинозависимите да носят върху или в себе си малки устройства или дребни импланти, които регулярно отделят малки дози инсулин, замествайки „иглата”.
Механично сърце: изработено от биосъвместима пластмаса, изкуственото сърце SynCardia се управлява от пневматична помпа и има захранване, което се носи в раница. Предполага се, че то ще се използва само като заместител за известно време, докато се намери донор на сърце, но производителят казва, че вече има случаи, в които пациенти разчитат на изкуственото сърце по няколко години.