Когато става въпрос за спорни граници, хората често виждат различни неща
(снимка: CC0 Public Domain)
Над 70 години Индия и Пакистан водят спорове за контрола над планинския регион Кашмир. Десетки хиляди са загиналите в конфликта. Всяка от двете страни твърди, че хималайската област е нейна. Сърфиращите в Индия виждат на Google картата, че Кашмир е изцяло под индийски контрол. От други части на света пък хората виждат очертанията на региона като пунктирана линия.
Корпоративната мисия на Google, според самата фирма, е „да организира информацията в световен мащаб”. Но нима може да се отрече, че тя я формира по свое усмотрение? От Аржентина до Обединеното кралство до Иран границите на държавите по света изглеждат различно в зависимост от това откъде ги гледаме.
С около 80 процента пазарен дял при мобилните карти и над милиард потребители, Google Maps оказва огромно въздействие върху възприятието на хората за света. Това обхваща всичко от упътванията за шофиране до ревютата на ресторанти и от именуването на атракции до решаването на исторически конфликти.
И макар че картите имат за цел да въведат ред в света, вземането на решения от фирмата за това как да изглеждат нейните карти често е забулено в тайна. То, навярно, се влияе не само от историята и местните закони, но и от менящите се капризи на дипломати, политици и политически лидери, пише в публикация по темата MSN, позовавайки се на източници, запознати с въпроса, но пожелали анонимност.
„Нашата цел е винаги да предоставим възможно най-пълната и точна карта, основана на основна истина”, казва Итън Ръсел, директор управление на продуктите в Google Maps, в изявление, изпратено чрез говорителката Уини Кинг. „Ние сме неутрални по въпросите на спорните региони и граници и полагаме всички усилия за обективно показване на спора в нашите карти, използвайки пунктирана сива гранична линия. В държави, където имаме местни версии на Google Maps, следваме местното законодателство, когато показваме имената и границите”.
Голям бизнес
Вече 15 години Google Maps е един от най-използваните и разпознаваеми продукти на интернет компанията. Картите са голям бизнес за Google, генериращ до 3,6 милиарда долара годишно (предимно чрез реклама), според анализаторите на RBC. Google лицензира своите карти за други компании като Uber и Yelp. Това значи, че нейната специфична визия за света се разпростира към още повече хора.
Решенията на фирмата да модифицира картите си влияят на живота на милиарди хора по света, дори да не са потребители на Google. Например, софтуерните алгоритми, които пренасочват шофьорите от едни пътища към други, могат да причинят задръствания в жилищни квартали и малки селца и да подлудят местните хора.
Apple Maps също е популярен продукт за дигитални карти, с около 10 до 12 процента от пазара. Bing Maps, дело на Microsoft, е трети важен играч на пазара на онлайн карти.
Apple отговаря на местните закони по отношение на обозначаването на граници и имена, пояснява Жаклин Рой, говорител от фирмата. „Ние разглеждаме по-задълбочено справянето със спорните граници в нашите услуги”. Microsoft пък се обръща към Международния съд, Организацията на обединените нации или авторитетни учени, за да прави своите карти, и внимателно посочва, когато границата е обект на спорове.
Колко трудно се правят карти
В света на печатните карти, които обикновено се обновяват на тримесечие, борд от картографи, редактори и други специалисти се срещат редовно, за да обсъждат световните събития и да обмислят предложения за промени, казва Алекс Таит, географ от National Geographic Society. Те могат да се консултират с дипломати, органи като ООН, исторически регистри, други картографи и новинарски истории, преди да постигнат консенсус за всяка значима промяна.
Важно при дигиталните карти е, че те се стараят да бъдат „чисти” – да не са натъпкани с множество детайли. В същото време те трябва да могат да покажат много данни – местни забележителности, пътеки, предупреждения.
Картите на Google се създават чрез комбинация от сателитни изображения, компютърно моделиране и ръчно очертани граници и ориентири, казват от компанията. Разчита се предимно на договорно наети работници, които са се специализирали, да речем, да проследяват строителството на нови сгради или пътни артерии. Да се знае точно по коя улица се стига до спешното отделение на една болница е фактор, от който ще зависят човешки животи, в компанията добре знаят това.
За разлика от картографирането на географски характеристики, очертаването на контурите на градове или държави в крайна сметка е човешка „конструкция”. Google се консултира с местните власти и други официални органи, за да помогне за вземането на решение къде да се очертаят границите. Това се отнася за исторически карти, новинарски събития и атласи и др. Промените могат да се правят бързо, за разлика от хартиените карти, и без много шум.
Спорни граници
Когато става въпрос за спорни граници, хората от различни страни често виждат различни неща. Вземете водния обект между Япония и Корейския полуостров. Някои го знаят като Японско море, но за потребителите на Google Maps в Южна Корея то е Източно море. На повече от 6000 км разстояние оттам водният път, който разделя Иран от Саудитска Арабия, може да бъде Персийски залив или Арабски залив – в зависимост от това кой търси онлайн.
А линията в Западна Сахара, маркираща северната граница с Мароко, изчезва за мароканците, които търсят в мрежата – заедно с името на региона. Рядко населеният регион на Северозападна Африка е спорен, откакто Мароко го завзе през 1975 г., но коренното население на Сахрауи не се отказва от самостоятелността си.
Всичко това става без международен консенсус. Потребителите на Google Maps в Турция могат да открият на картата Турската Република Северен Кипър (ТРСК), представена в северната третина на средиземноморската островна държава. Територията не е призната от Организацията на обединените нации, нито от конкурентите на Google с техните карти.
Деликатна игра
„Границите на страните са по своята същност са политически. Навярно обаче някой ще се изненада да узнае, че Google ефективно [удовлетворява] автократичните правителства чрез своите карти”, казва Елизабет Седано, професор по пространствени науки в Университета в Южна Калифорния. „Дребните промени може да не изглеждат толкова фини за хората, които живеят там”.
Служител на Google, който работи по отстраняване или изменение на проблемите с картите, пожелал анонимност, казва, че е работил седмици наред, заедно с колеги, чертаейки и преначертавайки граници, особено по поречието на река Амазонка, в отговор на притесненията на служителите по отношение на морските проблеми и непрекъснато изместващите се контури на водния път. „Реките и необитаемите гори около нея са особено трудни, защото няма забележителности, на които да разчитаме”, казва той.
Хора като него често получават нареждания да променят картите, без да се посочва причина. Промените влизат в сила почти веднага. Това обикновено включва сравнително малки корекции като разширяване на пътека в парк или премахване на споменавания на ориентири като някоя статуя или кръгово кръстовище.
Но Google има и специален екип, който се нарича „екип по спорните региони”, който се занимава с бодливите въпроси на спорните територии – например, как да изобрази Фолклендските острови, чиято собственост е оспорвана между Обединеното кралство и Аржентина от 1982 г. насам. Като част от това Google не споменава аржентинското име Islas пред сърфиращите по английските карти.
Итън Ръсел от Google казва, че „целта на компанията е винаги да предоставя възможно най-изчерпателна и точна карта, основана на основна истина”. Тя се консултира с ООН, международните договори и други правителствени агенции. Но и това не дава ясни и категорични отговори на въпросите относно маркировките в картите.
„Ние оставаме неутрални по отношение на геополитическите спорове и полагаме всички усилия за обективно показване на спорните области”, казва Ръсел. „В държави, където имаме местни версии на Google Maps, следваме местното законодателство, когато показваме имена и граници”.
Google понякога откликва на отзиви на местни хора. Известен е случай, когато компанията е променила обозначаването на земята на група индиански племена от „резерват” на „нация”. Освен това картите на Google могат да бъдат преработени и от група ентусиасти, известни като „местни водачи”, които изпращат предложения за промени, често изпълнявани автоматично.
В някои случаи местните закони са тези, които диктуват как Google и други като нея трябва да представят картите. Подобен е случаят с Китай или Русия, според източници, запознати с въпроса. Китай, Южна Корея и други държави издават официални указания за това как трябва да се представят картите, а картографите са изправени пред санкции за неспазване на указанията, според един бивш изпълнителен директор на Bing Maps, пожелал анонимност. „За Китай има строг процес на сертифициране, като детайлите за чувствителните области биват внимателно проучени”, казва той.
Мнозина ентусиасти следят внимателно всички големи и малки промени в картите на Google, Apple и Microsoft Bing. Техните открития включват приблизително 60 мили участък между Чили и Аржентина, където липсва граница, както и една „разместена пресечка”, известна като „Четирите ъгъла”, където се срещат американските щати Юта, Колорадо, Ню Мексико и Аризона.
Демонстрирайки как политиките на картографските компании се прилагат по различен начин, Google казва, че липсващата граница е такава, защото Чили и Аржентина не са се договорили къде да начертаят линията, така че мястото стои празно. И Apple, и Microsoft показват пунктирана граница там.
(Не)безпристрастно
Но Google рутинно взема страна в граничните спорове. Пример за това е представянето на границата между Украйна и Русия. В Русия Кримският полуостров е представен с твърда граница като контролирана от Русия зона, докато украинците и всички други виждат пунктирана граница. Стратегически важният полуостров е спорна зона, след като бе анексиран от Русия през 2014 г.
Под явен натиск от страна на Москва, Apple преразгледа своите карти в края на миналата година, за да показва Крим като територия на Русия, когато се гледа в рамките на Русия. Промяната предизвика протест от страна на европейски служители, които осъдиха анексирането на полуострова от Русия.
„За съжаление, това узаконява незаконната окупация на Крим от Руската федерация”, заяви в интервю Олексий Макеев, политически директор на украинското Министерство на външните работи. „Apple и всички други трябва да кажат на света, че са били принудени да направят промените – и да ги осъдят”.
Преди близо четири години пък група палестински журналисти заклеймиха обозначение, което изглеждаше така, сякаш Google е изтрила палестинските територии от своята карта. Google обаче години бе отбелязала спорната територия, без да я обозначава на своите карти.
През 2010 г., променяйки част от границата между Коста Рика и Никарагуа, Google „смени” контрола на острова, прехвърляйки го от ръцете на едната страна в ръцете на другата. Това стана оправдание за навлизането на войски в региона. Google бързо поправи грешката, преди да се пролее кръв.