След края на 15-те минути слава в социалните мрежи

Нещо, започнало като невинно забавление, може да преобърне живота на младежите
(снимка: CC0 Public Domain)

На прага на поредната гимназиална година 16-годишният Сам Бенаррох има около 166 000 последователи в TikTok. Публикациите му там не са от онези, които редовно карат последователите да ахкат и охкат, но Сам се чувства специален и се радва, че това, което създава, толкова много забавлява феновете му. Самият той се забавлява.

Днес обаче Сам е загърбил изявите си в социалната мрежа. Казва, че преосмисля времето, прекарано в снимане на онези кратки видеоклипове. Той и много други младежи като него напускат социалните медии, в които доскоро са събирали хиляди фенове със своите снимки и видеоклипове. Тези, които имат късмета да го сторят, нерядко са редовни посетители на психотерапевти.

Страшна спирала

Не, никой от тези младежи не е огорчен от злостни коментари или пропъден от заплахи. Повечето от децата всъщност се радват на радушен прием сред почитателите си. Трупат множество „харесвания” и „споделяния”. Това, което ги прогонва, е друго.

„Неполучаването на желаните бройки е смазващо”, казва момчето в откровена изповед пред Vox. „Страшно е, защото това е като спирала: отново и отново се чувстваш зле, никога не е достатъчно – и това оставя белези в съзнанието ти. Положението доведe дотам, че психическото ми здраве не е добро напоследък. Определено се наложи да ходя на терапия заради това”.

Пристрастяващият ефект на социалните медии е опияняващ като наркотик. Благодарение на случайни „хитове”, младежи като Сам внезапно стават звезди – за няколко седмици, за няколко дена. За много деца, които са го преживели, това е страхотно вълнуващо – докато не отмине еуфорията. А после?

После започва отчаяно търсене на начин отново да се направи „хит”, да се надскочи веднъж постигнатата слава. Дори много от сериозните, разумни и разсъдливи потребители на социалните медии казват, че е трудно да се избяга от този наркотичен ефект. Какво остава тогава за младите, чувствителни и раними детски души?

Опитай, може да си следващият

Социалните медии и особено тези, които боравят с визуално съдържание – видео и фотографии – са като черна дупка за съдържание. Те искат още и още, всеки ден. Носят на авторите голямо количество обществено внимание и, понякога, богатство. Едно „попадение” може да превърне автора си в знаменитост само за няколко часа. Последователите се натрупват, лайковете валят.

Не е случайно, че според някои скорошни проучвания, много от децата в училищна възраст мечтаят да станат не лекари, учители или космонавти, а „ютюбъри” и „инфлуенсъри”. Разбираемо е: в социалните медии тези деца виждат как техни връстници стават известни, аплодирани, знаменити. Голямо изкушение се крие в мисълта „хайде, опитай, може пък ти да си следващият”.

На лов за млади звезди

Масло в огъня налива фактът, че във всяка успешно разрастваща се социална мрежа не след дълго се промъкват комерсиалните интереси. „Брандовете”, както ги наричат, търсят като хиени подобни млади звезди, обещавайки им купища пари. Сумите ще „валят”. При това не става дума за тежка, досадна или изнурителна работа, а за снимане. Какво по-хубаво от това, нали – хем се забавляваш, хем хората ти се кефят, хем получаваш пари?

Още по-съществено е, че подобна популярност бързо въвлича децата в мнимото обещание да ги отърве завинаги от необходимостта някога, като пораснат, да работят „като другите” – от 9 до 5, пет дена в седмицата. Изкушението е голямо и понякога дори родители се въвличат в разпалването на интернет-славата на младежите.

Реално много малко от тези деца успяват да тръгнат по пътя, за който мечтаят. Да, има и такива, които биват забелязани от компании за развлекателно съдържание, и привлечени с перспектива реално да изградят кариера като бъдещи актьори, ТВ водещи, комедианти.

Краткотрайна слава

Но всички сме наясно с капризите на това поприще. Знаменитостите са знаменити до време, докато образите им не се изтъркат и омръзнат на публиката; тогава биват захвърлени като употребена салфетка, за да „влязат” на сцената нови лица.

Но дори и този „успех” рядко спохожда децата, втурнали се да стават знаменитости в социалните медии. Повечето от тях остават само с очакването. За повечето, попаднали в наркотичната зависимост на постоянното снимане и очакване да натрупат повече и повече фенове и харесвания, тази пристрастеност има опустошителен ефект.

Веселата игра спира да е забавна и става мъчителна. Някои изпадат в депресия. Нещо, започнало като невинно забавление, се превръща в нещо, което преобръща живота на младежите.

Късмет имат тези, чиито близки навреме усетят задаващия се черен облак в живота на тези момчета и момичета – психолози работят с тях месеци наред, за да облекчат и лекуват душевните им белези. Дори и това не е гаранция, че всичко ще бъде наред впоследствие.