Honeywell казва, че може да направи пауза в процеса на квантово изчисление
(снимка: Honeywell)
Когато става дума за квантови компютри, ние сме склонни да мислим за Google и IBM като за най-големите играчи в тази област. Но ето, че се задава силна конкуренция и то от привидно неочаквана страна: Honeywell обяви, че е разработила квантов компютър, по-мощен от тези на Google и IBM, и че в следващите три месеца ще разкрие подробностите за него.
„Най-добре пазената тайна в квантовите изчисления”, така някои специалисти определиха анонса на Honeywell. Изданието Protocol коментира, че когато става дума за квантови компютри, повечето компании говорят за кюбити – единиците изчислителна „мощ”, с които се определя капацитетът на този нов вид машини. Например Sycamore – компютърът на Google – има 53 кюбита. Honeywell обаче използва друга метрика, наречена „квантов обем”, за да описва възможностите на своята машина.
Квантов обем
Автор на термина „квантов обем” всъщност е IBM. Ето как се определя той: „Квантовият обем взема предвид броя на кюбитите, свързаността и грешките при измерванията и преноса. Материалните подобрения на основния физически хардуер могат да ни покажат измерим напредък в „квантов обем”, стига всички подобрения да се случват със сходни темпове”.
Въпросът тук е, че квантовият обем се опитва да измери производителността на компютъра, като използва цялостен поглед върху различните му части. „Суровите” кюбити са важни при изчислението. При тях обаче не се взема предвид как те си взаимодействат помежду си. Например, колкото по-ниска е честотата на грешките, които тези кюбити генерират, толкова по-добър е резултатът. В крайна сметка обаче, колкото по-голяма е стойността на квантовия обем, толкова по-сложни задачи може да реши компютърът.
Honeywell твърди, че квантовият компютър, който е разработила, ще има квантов обем от поне 64. За да видим това число в перспектива, можем да си спомним, че IBM миналата година обяви, че 28-кюбитовият компютър, който изгради, има квантов обем 32. Компанията успя да постигне този подвиг отчасти благодарение на пробив от 2015 г., когато разработи технология, която използва лазери за улавяне на електрически заредени атоми в суперпозиционирано състояние.
Honeywell твърди, че разработеният от нея компютър ще има квантов обем от поне 64
(снимка: Honeywell)
Honeywell казва още, че може да направи пауза в процеса на квантово изчисление, да прочете състоянието на кюбит и след това да рестартира изчислението по различен път, в зависимост от резултата. Това би позволило да се изпълни нещо като „if” изявление посред изчислението – основна част в програмните езици.
Изненадващ напредък
Трябва ли да ни изненадва съобщението на Honeywell? По-скоро не. Има основателни причини за това. Honeywell може да изглежда като аутсайдер в света на компютрите, но това всъщност е голяма компания с богат опит в индустриалния сектор, който се простира далеч отвъд термостатите, с които я свързваме. Фирмата има съществени разработки в много сектори, пословични със своята прецизност, като отбраната и аерокосмическите технологии. Опитът й в работата с вакуум и криогеника вероятно е изиграл голяма роля в проекта за изграждане на квантов компютър, който е приложим в много повече области на техниката от обикновения компютър.
„Всичко се корени в наследството, на което трябваше да стъпи Honeywell”, коментира Тони Утли, президент на Honeywell Quantum Solutions, пред TechCrunch. „И ние, заради нашия бизнес в аерокосмическата област и отбранителната дейност, както и бизнеса ни в сферата на добива на нефт и газ – с решения, свързани с интеграцията на сложни системи за контрол, заради нашите химикали и материали – имахме всички основни части за [изграждане на] квантови компютри, които просто са коренно различни от класическите изчисления”.
„Трябва да имате свръхвисоки възможности за поддържане на вакуумна система. Трябва да имате криогенни технологии. Трябва да имате прецизен контрол на точността. Трябва да имате лазерни и фотонични системи. Трябва да имате инструменти за магнитна и вибрационна стабилност. И накрая, имаме и собствена леярна. И затова можем буквално да проектираме архитектурата – от нула”, казва Утли.
Освен наличния опит, и бъдещето на Honeywell е до голяма степен фактор за разработката. Квантовите компютри могат да обработват колосални обеми данни при скорост, която се явява нищожна в сравнение със скоростта на нормалните компютри. Това ще им позволява да тестват множество решения на даден проблем наведнъж. Подобен потенциал тепърва ще представлява интерес за клиентите на Honeywell.
Бъдеще
Много от компаниите изглежда са оптимистично настроени към това, което Honeywell е успяла да постигне. Например, ръководството на направлението за изследователска дейност в IBM заяви пред Protocol, че „…документът на Honeywell демонстрира вълнуващ нов прогрес в програмируемите квантови системи”.
Компанията също така получи овациите на Microsoft, която й е партньор в начинанието. Сътрудничеството им предвижда осигуряване на достъп на клиентите на Azure до квантовия компютър на Honeywell.
Това, освен всичко друго, предполага, че инвестициите в разработване на квантови технологии в близко бъдеще е добре да бъдат насочени и към индустриални конгломерати като Honeywell точно толкова, колкото и на „традиционни” технологични гиганти като IBM и Google.