А можеше роботи да доставят покупките по домовете

Вместо роботи за доставки, компаниите наемат нови работници
(снимка: CC0 Public Domain)

2020 година трябваше да е годината, в която автомобилите ни са автономни, а роботи и дронове ни доставят храна и други стоки до домовете ни, вместо ние да ходим да пазаруваме и да си ги носим сами. Тези технологии щяха да се окажат полезни във времето на пандемия, където безконтактната доставка и самоуправляемите автомобили ни спестяват нуждата от контакт с други хора. Ала нито една от тези дълго обещавани технологии не налице: никоя от тях не е готова за масово обществено използване.

„Почти го разглеждам като решен проблем”, каза изпълнителният директор на Tesla Илон Мъск за самоуправляемите коли през 2015 г., припомни CNN. Три години по-късно, през февруари 2018 г., същият рече, че едно от превозните средства на Tesla „вероятно” ще може да се движи автономно из САЩ в рамките на „три до шест месеца”.

Изпълнителният директор на Amazon Джеф Безос по подобен начин обеща доставки с дронове в интервю от 2014 г. Той определи летенето на дроновете-разносвачи през 2015 г. като „малко оптимистично”, но добави: „…може би ще минат четири, пет години? Мисля, че ще е така”.

И досега обаче тези технологии не са достъпни за масово ползване. Няма автономна кола, която да е в състояние да се справи с цялата задача по самостоятелното движение. И няма е-магазин, който да доставя повечето си стоки чрез дронове.

Нещо повече: получава се обратното. Компаниите за електронна търговия, които сега имат повече поръчки от всякога, бяха принудени да наемат нови работници, за да се справят с натоварването.

Привържениците на роботиката бързо отбелязват, че не трябваше да е така. Ако роботите работеха, сега доставките щяха да са изцяло безконтактни. Социалното дистанциране щеше да се случва.

Десетки и стотици компании и стартъпи по света се занимават с разработването на самоуправляеми автомобили, дронове и роботи, които да извършват работа, типична за човека – рутинна, повторяема, досадна, тежка, изнурителна. Пандемията беше огромна възможност роботиката да покаже своите ползи и да докаже колко много се е развила през последните години.

Ала изглежда, че технологията всъщност не е достатъчно зряла за това. Все още има твърде много условности. Все още не е потвърдено, че е напълно безопасно роботите да действат самостоятелно и да заместят човеците пълноценно.

Ако се огледаме за момент из роботизираните разработки, ще видим, че те все още са под постоянното наблюдение на хората. Почти всички самоуправляеми автомобили имат човек „зад волана”, който е нащрек и постоянно готов да поеме контрола. В много случаи освен този водач има и втори наблюдател, който стои я логистичен център и наблюдава случващото се чрез видеовръзка.

Pony AI, например, все още си има бордови шофьор за безопасност, седнал зад волана, и друг човек, който наблюдава автопарка от офиса на фирмата. Cruise, дъщерното дружество на General Motors (GM) за самоуправляеми коли, има двама тестови шофьори, които се возят в едно самоуправляемо МПС по време на доставка: предпазна мярка.

В резултат на това разходите за труд правят експлоатацията на подобна услуга – роботизирана доставка по домовете – твърде скъпа.

С други думи, пандемията представлява пропусната възможност за масовото прилагане на тези технологии – роботите, дроновете, автономните превозни средства.

Ако има нещо хубаво в подобен сценарий – според инженерите, работещи по въпросните технологии – това е, че сега обществото е склонно да възприеме лесно споменатите „джаджи”.

Преди броени дни стартъп на име Nuro даде за ползване една от своите елегантни самоуправляеми коли за доставка на медицински материали до спортна арена, която е превърната във временна полева болница. Медицинските работници не докосват превозното средство – оператор, който следи колата дистанционно, подава сигнал за отварянето на вратите, така че лекарите само трябва да вземат оборудването.

В Гана пък дронове от стартъпа Zipline започнаха да пренасят тестове за Covid-19. По този начин тестовете от отдалечени селски краища пристигат в лабораториите само за час, докато иначе биха пътували два или три дена с камион.

Подобни приложения хвърлят нова светлина върху автономните технологии. Изследователите вярват, че нуждата от социална дистанция ще ускори развитието и социалното възприемане на роботите, тъй като широката общественост вижда колко полезни могат да са те.

Коментар