Роботи-изследователи ускоряват научните открития

Роботът не се отегчава, не се уморява, работи денонощно и няма нужда от ваканции и празници
(снимка: KUKA)

Учени от Университета в Ливърпул представиха свой колега-робот, който – оказва се – е работил непрекъснато в лабораторията през цялото време на т.нар. социална изолация. Роботът е нещо повече от помощник на учените – той е вестител на новата ера в науката, когато машини с изкуствен разум ускоряват научните открития.

Програмируемият изследовател на стойност 100 000 британски лири се учи от резултатите си, за да усъвършенства експериментите, които провежда. „Работи автономно, така че мога да му пускам експерименти от дома си”, обясни Бенджамин Бъргър, един от разработчиците на робота. Подобна технология би могла да направи дадено научно откритие „хиляда пъти по-бързо”, казват учените.

Нов доклад на Кралското химическо дружество говори за „национална изследователска стратегия след Covid-19”, в която се съчетават роботика, изкуствен интелект и усъвършенствани изчислителни механизми. Този набор от модерни технологии „трябва спешно да бъдат възприети”, за да помогнат на учените да продължат своите разработки, експерименти и научни търсения на решения на глобалните предизвикателства дори в условията на дистанциране и изолиране.

В момента роботизираният учен провежда поредици от тестове, за да намери катализатор, който би могъл да ускори реакцията, която се осъществява вътре в слънчевите клетки. Според проф. Анди Купър – експерт по материалознание, който е оставил робота да работи в лабораторията му, може да бъде използван и във всякакви други научно-изследователски програми, включително и в борбата с Covid-19.

„Имаше голям интерес (към робота) от страна на лаборатории, които правят изследвания в областта на борбата с коронавируса”, каза той пред BBC News.

Лекарства, климатични промени – това са само част от проблемите, които се нуждаят от международно сътрудничество, казват изследователите. „Нашето виждане е, че може да има роботи по целия свят, които да са свързани от централизиран мозък, така че задачите, по които работи, да се обработват буквално навсякъде. Не сме го направили все още – това е само първият пример – но подобна картина е нещото, към което се стремим”, споделя Купър.

Поддържането на по-малко физически контакти е само едно от предимствата на робота-изследовател. „Той не се отегчава, не се уморява, работи денонощно и няма нужда от ваканции и празници”, шегува се д-р Бъргър. С по-сериозен тон казва, че важното е друго – роботът е преобразил представата за скоростта, с която може да извършват научните изследвания. „Лесно може да направи хиляди проби. Така ни освобождава време да се съсредоточим върху иновациите и новите решения”.

Подобно на роботите, предназначени за научни изследвания в Космоса, машини като този изследовател могат да предприемат и по-рискови експерименти – в по-сурова лабораторна среда или при използване на по-токсични вещества.

„Тук става дума за това хората да използват всичките възможни цифрови технологии, за да напредват по-бързо – да правят своите научни открития и иновации по-бързо и да изследват по-големи и сложни проблеми като декарбонизацията, предотвратяването и лечението на болести и др.”, обяснява Дейдър Блек, ръководител по научни изследвания и иновации в Кралското химическо дружество на Великобритания. Тя смята, че научните среди в страната трябва да съсредоточат усилията си за изграждането на инфраструктура от подобни нови технологии.

Дали всичко това означава, че машините могат да останат в лабораториите и да провеждат експерименти, докато учените си стоят у дома в изолация или просто в отпуск? „Абсолютно не”, казва д-р Блек. „Науката винаги ще има нужда от нас, хората”.