Ще останат ли празни конферентните зали и занапред?

Присъствени конференции няма и няма да има скоро, смятат анализатори
(снимка: CC0 Public Domain)

„Съсипана съм!” Ако можеше да говори, събитийната индустрия щеше да каже точно това. Казват го много от хората, които са се занимавали с организиране на събития. Пандемията сложи край на тяхната работа за неопределено време. Проблемът обхваща както конференциите, така и други събития като демонстрации, изложби и сватби. Технологиите предоставиха известна алтернатива, но тя тепърва ще се „изглажда”.

Конференции няма и няма да има скоро, коментира BBC. Дори някой да е достатъчно дързък да се опита да събере повече хора на едно място, пречките за него са многобройни. Ограничаването на струпванията е само началото. Лекторите от чужбина може да не могат да пристигнат, или – ако дойдат – има шанс да се окажат заключени под карантина. Много от залите за събития са затворени.

И накрая, ако все пак се организира нещо, то може да излезе твърде солено: един гост да се намери с положителна проба за Covid-19 и организаторът ще трябва да прекрати събитието и да плати всичко за почистването и дезинфекцирането на залите, фоайетата и даже хотелите на гостите.

Факт е, че технологиите дадоха известна алтернатива за провеждането на събития. Първоначално се започна с видеоконференти връзки като Zoom или Teams. После се появиха нови възможности. Някои разработчици надградиха системите си с функции, имитиращи елементи от реалната комуникация на участниците в събитие.

Това е доста трудно, защото т. нар. „networking” – осъществяване на контакти след официалната лекционна програма – винаги е разчитало на срещи очи в очи, дипломатично смесване на множество двустранни разговори и фино дирижиране на уж случайни срещи. Днес части от тези аспекти могат да се симулират във виртуалните конференции – с различен успех.

Възможностите за директна връзка и осъществяване на контакти са особено ценни за организаторите на събития, защото са критични за успеха на форума, за задоволството на участниците и също така за възможностите спонсорите да комуникират със своите целеви аудитории.

Това е причината, поради която разработчиците на системи за видеоконференции работят усилено върху пресъздаването на сериозни връзки, каквито биха възникнали във физическото пространство на един форум, във виртуалната среда.

Така например, една от компаниите – дългогодишен организатор на конференции – взема информация (със съгласие) от социалните медии и от телефонни бележници на делегатите, за да захрани алгоритъм, който да среща хора с други хора. Благодарение на тази информация, алгоритъмът напасва срещите така, че да има най-голяма вероятност хората да намерят своите взаимни интереси и теми, по които биха искали да говорят.

Напасването се представя на участниците под формата на препоръки. По време на виртуална среща хората се виждат един с друг по възможно най-персонализиран начин.

Независимо от всичко остава немалка пропаст между провеждането на събития и организирането на техни виртуални аналози. Дори и виртуалната реалност не може пълноценно да компенсира усещането за събиране с други хора, за споделяне, за дискусия, вълнение от чутото в лекциите.

За сметка на това някои организатори на събития установяват, че виртуализираните конференции започват да се харесват на спонсорите на събития. Благодарение на дигиталния канал, всяка фирма, която е подкрепила събитие, може да добие доста точна представа колко хора са участвали, колко са били ангажирани, колко посетители са гледали дадена сесия, колко хора са изтеглили определено съдържание. Всичко е много измеримо и красноречиво – нещо, което не може да се каже за физическите събития.

Към това следва да се допълнят и други ползи от виртуализирането на форумите. Виртуалните събития са далеч по-евтини за провеждане и в момент, когато компаниите са по-наясно с грижата за околната среда, те предлагат устойчива алтернатива на летенето със самолет по целия свят.

Освен това виртуалните форуми дават възможност на организаторите да привличат зрители от цял свят, в различни часови зони, да настройват и потенциално да привличат по-добри говорители за събитието, тъй като няма нужда да пътуват.

Всичко това може би ще доведе дотам, че онлайн конференциите ще останат част от нашето ежедневие дори след преминаването на пандемията.