Дигитални версии на човека ще се наложат в ежедневието през следващите десет години
(снимка: CC0 Public Domain)
Няколко основни тенденции, които ще бележат развитието на технологиите през следващото десетилетие, открои анализаторската компания Gartner в нов свой доклад. Прави впечатление, че списъкът включва нови тенденции, които са свързани с пандемията от коронавирус COVID-19.
Eдна от водещите тенденции са т.нар. цифрови близнаци. Става въпрос за създаване на дигитални версии на човека, които могат да бъдат използвани за идентификация, достъп, плащане и т.н. Те ще представляват хората както във физическото, така и в цифровото пространство.
Начинът, по който хората взаимодействат с дигиталния свят, също се придвижва отвъд екраните и клавиатурите към използване на комбинация от взаимодействащи модалности (например глас, визия, жест) и дори директна промяна на мозъците ни.
Следваща тенденция в доклада е алгоритмичното доверие. Тази технология определя конфиденциалността и сигурността на данните, източника на активите, идентичността на хората и предметите. Подобни технологии стават все по-необходими, предвид нарастващия брой изтичания на данни и изфабрикувани новини.
Друга открояваща се тенденция са технологиите без силиций. Законът на Мур гласи, че броят на транзисторите в интегралните схеми ще се удвоява на всеки две години, но технологията бързо се приближава до физическите граници на силиция. В резултат на това започнаха да се появяват нови материали с разширени възможности, които позволяват направата на по-компактни и по-бързи устройства. Технологии от критично значение тук са ДНК изчисленията, биоразградимите сензори и транзисторите на база въглерод.
Gartner обръща внимание и на формиращия се изкуствен интелект. Това са интелигентни системи, които могат да реагират в различни ситуации и да генерират нови модели за решаване на конкретни проблеми. В тази категория анализаторите включват генеративен и композитен AI, диференциална поверителност и малки данни.
Тези “цифрови близнаци” са мечтата на ИТ гигантите да стигат потребителите. По-скоро трябва да говорим за “цифрови хора”, които се отличават от близнаците то това, че не отговарят на способности и визия на физическият човек, който им дърпа конците. Тези цифрови хора ще са с добавени специфични възможности, които реално са генерирани компютърно и имат за цел създаване на отделен вид реално изглеждащ персонаж. Например може да ги накараме да пишат в интернет в друг стил, но самото съдържание на написаното ще се подава от този, който ги управлява.
По отношение на алгоритмичното доверие, то тук нещата общо взето си искат новите технологии. На сегашния занаятчийски начин на работа не може да имаме нужното качество, за да имаме нужното доверие. Това е точно същото, като това, че ковачи занаятчии няма да могат да изковат ракета, която да излети в космоса – нужни за целта са други металообработващи технологии, инженери, учени и т. н..