Сегашната ситуация е златна възможност да се разчупят закостенелите модели в образованието
(снимка: CC0 Public Domain)
Години преди пандемията Covid-19 изследователката Линди Елкинс-Тантон мисли за най-добрия начин да промени света. В разговори със съпруга и сина си тя се връща многократно към едно и също нещо: образованието.
По-конкретно Линди я вълнува въпросът как да учим хората на умения, които ще им позволят да продължат да се учат дори след училище и ще им помогнат да направят промяна в собствените си общности. „Всеки човек има собствена чудотворна способност да намира и решава проблеми”, казва Елкинс-Тантон пред The Verge.
Тя е професор в Аризонския държавен университет и главен изследовател на мисията на НАСА „Психея” за посещение на метален астероид. Линди е също така съосновател на младата фирма Beagle Learning, разработила онлайн платформа в подкрепа на „образованието, базирано на запитвания”.
Образование, базирано на запитвания
С две думи „образованието, базирано на запитвания” позволява на учениците да се учат, като задават въпроси и след това намират свои „собствени” отговори. Идеята съществува от десетилетия, но пандемията стимулира учители и училища по цял свят да се опитат да измислят как да вкарат този метод в интернет курсовете.
В гимназиалното образование учениците си поставят амбициозни цели за срока, като дружно поставят и цел за класа. Една примерна такава цел може да е „Искам да науча от какво е създадена Вселената”. Това, разбира се, предполага много търсене, четене, сравняване и осмисляне на прочетеното.
Всяка седмица децата задават на учителя въпроси, за да се приближат до своята цел в рамките на отделните си проучвания. Наред с това учениците се срещат (във виртуалния вариант това може да става чрез Zoom) и провеждат седмична дискусия, където говорят за наученото, споделят с другите съученици и задават нови въпроси. В края на срока всеки е готов да представи свой собствен „учебник” с информация.
Този метод не може да бъде приложен във всички класове. Няма начин да се преподават така забавно базови умения като четене или математика. „Има класове като алгебра, например, които са много трудни за преподаване по този начин”, казва Елкинс-Тантон. Но тя се надява, че поне някои часове може да успеят да станат по-атрактивни – дори за учениците, които се обучават дистанционно тази година.
Според специалистката, сегашната ситуация е златна възможност този провокативен метод на образование да се вкара в училищата там, където е приложим.
Коматозни ученици
Когато лектор изнася традиционна лекция, той говори дълго и пространно цял учебен час. Подобни лекции, провеждани онлайн, са нетърпими. Учащите стават не просто пасивни получатели, те изпадат в състояние, което Елкинс-Тантон нарича „коматозно”.
Намирането на начини за включване на активното учене в онлайн средата е жизненоважно. То не допуска монотонност на лекциите. Учащите нямат шанс да бъдат просто пасивни слушатели.
Всички знаем какво става с децата, след като станат на около 3 годинки – те започват да питат, питат, питат – задават въпроси без спиране. Искат да знаят всичко и са любопитни. Училището за тях е вече започнало, те опознават света.
Ала постепенно, там някъде между детската градина и гимназията, тази любознателност стихва – не защото децата не искат да знаят, а защото една старомодна педагогика потушава пламъка на любопитството и учениците постепенно се превръщат в пасивен получател на образованието.
Задайте въпрос
Не всяка материя позволява учащите да се впуснат в самостоятелно изучаване на дадена тема. Но дори и в най-скучните и досадни предмети може, поне частично, да бъде вкаран елементът на собствено участие на всеки учащ.
„Можете да поставите малки въпроси, наслоени върху съществуващата учебна програма, без изобщо да променяте съдържанието, казва Елкинс-Тантон. „С Beagle ние направихме точно това с един лектор, който преподава икономика от 30 години. Той преподава по един и същи начин: лекции, лекции, лекции. Имаше много ниска ангажираност на учащите, първокурсниците имаха лоши оценки. Той искаше да запази лекциите и съдържанието си, точно както бихте искали и вие да се спазват държавни стандарти, ако преподавате алгебра”.
„Това, което направихме, беше, че се обърнахме към студентите в края на всяка лекция: „Кой е най-големият ви въпрос към днешната лекция?” Това беше малко упражнение, което да отнеме не повече от три минути в края на онлайн урока. За някои то оставаше като домашно. След това събирахме и предоставяхме на професора всички зададени въпроси. Професорът трябваше да прекара 10 минути в началото на следващия клас, отговаряйки на ключовите въпроси. И точно от тази степен на проучване и ангажираност на студентите, първокурсниците му се бяха увеличили 18% в сравнение с предходната година”, разказва Линди.
Учителският контрол
Всичко това оставя въпроса, ако децата търсят самостоятелно „собствени” отговори, как ще се упражнява учителският контрол? Идеята предполага учителят да се среща редовно с учениците, за да провери докъде са стигнали, каква информация са намерили, какво им липсва, какво не разбират. Той отговаря на техните питания, проследява напредъка им в изследването на дадени теми.
Важен акцент е, че всеки ученик трябва да обобщи изследваното съдържание и на края на срока да представи свой собствени „учебник” по темата си. Така той трябва да обобщи съдържанието и да го представи пред класа си. Няма начин той да не се е задълбочил в темата си. Няма и шанс да мине „между капките”, както би било при групов проект.
Освен всичко, подобен начин на учение създава у младите онази нагласа, която при започване на кариерното развитие ще им помогне да се впишат с лекота в работна среда.
„Точно по този начин се строи космически кораб”, казва Елкинс-Тантон, визирайки проекта „Психе”. „Там има 800 души, които работят по проекта. В крайна сметка ще има космически кораб. Но по пътя всеки човек знае точно какво трябва да прави. Всеки човек е там със своята цел, свързана с конкретната си експертиза”.