„15-минутният град” – това е интелигентен град

Интелигентният град е повсеместно свързан, разчита на IoT, анализи и изкуствен интелект
(снимка: CC0 Public Domain)

Според технологични специалисти, 15-минутният град по същество е интелигентният град. Зад видимата част – удобство за всички жители на близко разстояние – по същество стои мощна интелигентна инфраструктура.

„La ville du quart d’heure” беше ключова тема за Ан Идалго по време на успешната й кампания за преизбиране за кмет на Париж. Концепцията за 15-минутния град предполага градските квартали да се развият така, че да предоставят всички основни услуги – такива като училища, пазари, клиники, храмове и обществен транспорт – рамките на 15 минути ходене пеш.

Концепцията е повлияна от работата на урбаниста Карлос Морено. Той говори за необходимостта от нов хроно-урбанизъм, който може да подобри живота в градовете, да намали въглеродните емисии и да подобри качеството на въздуха. За кмета на Париж Ан Идалго концепцията означава по-широка екологична трансформация на Париж. В рамките на промяната пътищата трябва да станат удобни за ходене пеш и колоездене, центърът да е свободен от автомобили, околната среда да е чиста и зелена.

Концепцията за 15-минутния град получи силен тласък по време на пандемията „коронавирус”. Наред с Париж множество градове побързаха да вградят подхода в своите официални планове за градско развитие.

„15-минутният град” е приет като едно от препоръчителните действия за градовете в Програмата на кметовете на C40 за екологично и справедливо икономическо възстановяване.

Но, според технологичните специалисти, 15-минутният град може да се разглежда като материализация на дълго рекламираната теза за интелигентния град, почиващ на ловко сглобена комбинация от високи технологии. Интелигентният град е повсеместно свързан, разчита на събирането и обработката на данни, на интернет на нещата (IoT), на анализи, на изкуствен разум.

Как технологиите могат да превърнат в реалност „15-минутния град”? Етко някои стъпки:

Електронни услуги: ако услугите на градската администрация са достъпни по електронен път, хората не биха се принуждавали да ходят по ведомствата на централната администрация; те ще могат да получават нужните услуги електронно или, в по-лошия случай, в офисите на районната си администрация, която би трябвало също да се намира на 15 минути път от дома.

Адаптивно улично осветление: гъвкаво и адаптивно, то може лесно да се регулира, за да отговори на местните нужди, свързани с обществена безопасност, развлечения, безопасност на пътя или екологични проблеми.

Гъвкаво управление на пътищата: интелигентните системи за паркиране позволяват по-голяма гъвкавост при управлението на граничните площи и движението на трафика; някои квартали могат да бъдат по-агресивни при намаляване на трафика на превозни средства, а други да предприемат по-плавен преход към нисковъглеродна мобилност.

Мониторинг на качеството на въздуха: повишената детайлност на данните за качеството на въздуха, предоставяни от IoT устройствата, може да служи за база за предупреждения за местните „горещи точки” на замърсяване и да подкрепи промените в политиката за движение и паркиране.

Разбира се, че все пак ще са необходими централизирани системи, които да подкрепят тази гъвкавост чрез взаимосвързани осветителни системи, центрове за управление на трафика и споделени платформи за данни, например. Анализът в общоградски мащаб ще стане особено важен за координацията на инициативите и способността да се види какво работи и какво не работи.

Концепцията за 15-минутния град трябва да се пази от залитане в посока хиперлокализъм. По-малките общности могат да станат бастиони на самопоглъщане и да създадат бариери пред цялостните промени в градове, необходими за справяне с климатичните промени и нежелани социални явления.