Много бизнеси, които форсираха „дигиталната трансформация”, не могаг да отстъпят крачка назад
(снимка: CC0 Public Domain)
Неотдавна Австралийската мрежа за развитие на киберсигурността (AustCyber) публикува доклад, моделиращ потенциалното въздействие на кибератаките и продължителните дигитални сривове. Моделирането предполага, че четириседмично частично „цифрово прекъсване” може да съсипе до 163 000 работни места в страната. Цената за икономиката ще е над 30 милиарда долара. Това е около 1,5% от австралийския брутен вътрешен продукт или три четвърти от годишния бюджет за отбрана.
Навярно всяка държава има подобен разчет за потенциалните щети от киберсрив. Докладът на австралийците обаче подчертава друго – по-голямата щета е опустошителното въздействие на цифровите проблеми върху общественото доверие.
Паричната стойност на киберсривовете
Всеки дигитален срив носи преки и косвени загуби. Съотношението между тях е приблизително 1:4. Притеснително, според анализаторите, е това, че много бизнеси, които в продължение на доста години бяха форсирани да направят „дигитална трансформация”, вече са стигнали толкова надалеч в пълното си дигитализиране, че не биха могли да отстъпят крачка назад.
При сериозен дигитален срив те ще бъдат съсипани, защото не биха могли да се върнат към „офлайн” алтернатива за работа. Това важи особено за финансовия сектор. При него, макар този бранш да е известен като доста консервативен, всъщност дигитализацията е достигнала ниво, при което дейността е невъзможна без цифровите технологии.
Атака срещу доверието
На фона на подобни констатации може да се твърди, че рисковете от киберсрив са много по-коварни и по-мащабни, отколкото е само въздействието върху приходите.
По-големият проблем е разрушаването на доверието на потребителите. Дигиталните атаки разчитат на доверието – например фишинг атаката залага на доверието на потребителя към непознати хора, които изпращат писма с нещо, което може би е важно или интересно. Използвайки доверието, нападателите реализират своите подли цели, но с това те подкопават доверието.
Малкото проучвания по темата показват, че лошите преживявания на хората в дигиталния свят се отразяват на техните възприятия – те губят доверие към „всичко в интернет” – към електронни магазини и интернет-услуги, включително и към правителството и неговите уеб услуги за гражданите и бизнеса.
Доверието е необходимо за съществуването и функционирането на обществото. Както отбелязва социалният психолог Робърт Циалдини, универсалният човешки стремеж към реципрочност ни позволява да правим добро сега и да се доверяваме, че ще получим добро в бъдеще.
Сривът на доверие може да доведе до сътресения и колапс на цели икономически сектори. Например, новината за хакване и изтичане на информация от банка почти сигурно ще доведе до оттеглянето на нейните клиенти, което най-вероятно ще я срине, а от това може да произтече голямо сътресение в целия финансов сектор на една държава.
Богата почва за повече измами
Ако хората загубят доверието си към дигиталния свят, последиците могат да стигнат много далеч. Така например, ако гражданите нямат вяра на електронните услуги на своето правителство, съмненията им са благодатна почва за покълване на безброй „фалшиви новини” и манипулативни информации. Те могат да засягат институции, медии, политици. Могат да предрешат изхода от потенциални предстоящи избори.
Това са дългосрочни последици, които следва да бъдат взети под внимание от всички участници в бурния процес на „дигитална трансформация” на бизнеса и институциите. Тенденцията е особено значима в светлината на устрема към налагане на пълна електронизация на държавата, включително провеждане на електронно гласуване при избори, електронно здравеопазване и други области, които са решаващи за човешкия живот и обществото като цяло.