Вятърната енергия – без емисии, но не дотам екологична

Витлата на вятърна турбина могат да бъдат по-дълги от крилото на Boeing 747
(снимка: CC0 Public Domain)

Възобновяемите енергийни източници формират все по-голям дял от енергийния микс на повечето държави по света. Някъде дори вече успяха да изместят въглищата и ядрените електроцентрали. Най-голям дял сред всички ВЕИ има вятърът. Но макар да не отделя въглеродни емисии, вятърната енергия съвсем не е толкова екологична. Витлата на вятърните турбини не могат да се рециклират и вече се трупат на огромни депа, поставяйки на масата въпроса „а какво ще правим с този отпадък”?

Витлата на вятърна турбина могат да бъдат по-дълги от крилото на Boeing 747. Поради този размер в края на техния жизнен цикъл е доста трудно просто да бъдат прибрани или занесени някъде. Още по-лошото е, че те са изработени от сложна смес от фибростъкло и смоли, създадени за максимална здравина – и сега е трудно да бъдат преработени.

Гробища за витла

Общинското сметище при градчето Каспър в щата Уайоминг, САЩ, е мястото за „пенсиониране” на голям брой витла от вятърни турбини. Там вече лежат 870 перки, чиито дни, ангажирани в производство на възобновяема енергия, вече са приключили. За да бъдат прибрани там, витлата първо минават през диамантен индустриален трион, който ги нарязва на по три парчета. Тези късове са достатъчно малки, за да бъдат натоварени на тракторно ремарке. Парчетата от витла приличат на избелелите кости на китове, нахвърляни на земята един срещу друг.

„Това е краят за тази зима”, каза техникът по отпадъците Майкъл Братволд, наблюдавайки как булдозер заравя витлата с пясък, в репортаж по темата на Блумбърг. „Ще получим останалото, когато времето се оправи тази пролет”.

Броят на гробищата за вятърни перки тепърва ще расте. Сега витлата, които отиват на депото за отпадъци, са малко – по няколко хиляди на година в целия свят. В Европа броят им ще е около 3800 през 2022 г. Но това положение ще се влошава: вятърноенергийната индустрия се радваше на бурно развитие през последното десетилетие, все повече с всяка следваща година. Витлата ще стават все повече – и все по-големи.

Рециклиране или дълготраен отпадък

Изградени така, че да издържат на ураганен вятър, витлата се изработват от смес от фибростъкло, епоксидни смоли и други заякчаващи вещества, които правят перките изключително яки. Те не могат лесно да бъдат смачкани, рециклирани или използвани за нещо различно. Засега най-честото решение е… да се заравят. Това създава нужда от места, където пенсионираните витла да се съхраняват задълго.

Подобно решение е, меко казано, неекологично. Заровени с пясък, витлата няма да се разградят десетилетия и навярно дори столетия. Те представляват един дълготраен отпадък, който сегашното поколение, въодушевено от успехите на „чистата енергия”, ще завещае на идните поколения. С други думи, макар да не отделя парникови газове като CO2 или други вредни емисии, вятърната енергия съвсем не е толкова екологична.

В Европейския съюз се полагат усилия витлата да се рециклират. Някои от тях се изгарят в пещи, които създават цимент, или в електроцентрали. Но тяхното енергийно съдържание е ниско и неравномерно, а горенето на фибростъкло отделя доста замърсители.

В пилотен проект миналата година бе направен опит витлата да се смилат на прах, търсейки начин за извличане на химикалите. Целта на фирмата, заела се с това начинание, е да превърне рециклирането на витлата в устойчив дългосрочен бизнес.

Също така един стартъп на име Global Fiberglass Solutions разработва метод за разбиване на витлата и пресоването им до получаването на пелети и влакнести дъски, които да се използват за подови настилки и стенни облицовки. Засега обаче това е по-скоро експеримент, отколкото масово и дългосрочно решение.

„Можем да обработим 99,9% от витлото и да преработваме около 6000 до 7000 витла годишно в един завод”, казва главният изпълнителен директор Дон Лили. Компанията е натрупала витла за около една година, готови да бъдат нарязани и рециклирани при увеличаване на търсенето, казва шефът. „Когато започнем да продаваме на повече строители, можем да приемем много повече витла. Просто се подготвяме”.

Дотогава масовото решение остава откарването на витлата в гробища, където да бъдат заравяни. Така е най-евтино.

Перспектива

Вятърната турбина е изработена така, че 85% от компонентите ѝ могат да бъдат рециклирани или използвани повторно – стоманата от мачтите, медните жици, електрониката и скоростната кутия. Но витлата от фибростъкло си остават трудни за преработка. Някои от тях са дълги колкото футболно игрище. Така например, през миналата година бе пусната 12-мегаватовата вятърна турбина Haliade-X, чието витло е с дължина 107 метра!

Подобни размери правят транспорта на ветроенергийните генератори изключително трудно и скъпо мероприятие – не само при изграждането на „перките”, но и при демонтирането им и пращането им на сметищата.

До намирането на ефективен и икономически изгоден начин за рециклиране на твърдия материал обаче нарязаните витла ще бъдат трупани и заравяни като онези в градчето Каспър. За известно време ще остават невидими, затрупани от снега през зимата. А после? После отново ще лъснат с белите си кореми, все по-многобройни.