Време ли е за забрана на лицевото разпознаване на обществени места?

В редица случаи лицевото разпознаване се използва в ущърб на гражданите
(снимка: CC0 Public Domain)

Малко преди Еврокомисията да обяви новите си позиции относно изкуствения интелект, група от 51 организации написа отворено писмо до европейските комисари, призовавайки за пълна забрана на всички проекти за внедряване на инструменти за лицево разпознаване, които позволяват проследяване на гражданите.

Интересното в писмото е, че настояването не допуска никакви изключения. В кампанията се включиха активистки групи от целия континент като Big Brother Watch UK, AlgorithmWatch и Европейското дигитално общество. Призивът бе подкрепен и от застъпническата мрежа European Digital Rights (EDRi).

Преди броени дни Европейската комисия обяви, че планира ограничаване на използването на AI за обществено важни приложения. Малко преди този анонс обаче организациите, обезпокоени от повсеместното разпространение на лицевото разпознаване при видеонаблюдение на обществени места, възразиха срещу изграждането на нови проекти от този вид.

Писмото настоятелно призова Комисията да подкрепи засилената защита на основните права на човека в предстоящите си законотворчески инициативи. По-специално става дума за разпознаването на лица и други биометрични технологии, когато тези инструменти се използват в публични пространства за извършване на масово наблюдение.

Според коалицията, няма примери, при които използването на лицево разпознаване с цел масово наблюдение оправдава вредата, която може да причини на хората – правото на личен живот, на защита на личните данни, на недискриминация и на свободно изразяване.

Често се посочва, че технологията е разумен инструмент за внедряване при някои обстоятелства, като например да се следи общественият ред. Ала подписалите писмото твърдят, че вместо това трябва да се наложи обща забрана на всички потенциални случаи на употреба.

„За която и да е биометрична технология, свързана с масово видеонаблюдение, ние призоваваме за забрана на всичките ѝ приложения без изключение”, казва Ела Якубовска, служител по политиките и кампаниите в EDRi, пред ZDNet. „Смятаме, че всяко използване [на биометрия], което е безразборно или произволно насочено към хората в публичното пространство, винаги и без съмнение ще наруши основните човешки права. Никога няма да достигнем прага на необходимост и пропорционалност”.

Въз основа на доказателства от и извън ЕС, EDRi е стигнала до заключението, че неограниченото разгръщане на приложението на биометрични технологии, които да наблюдават гражданите, има тежки последствия за правата на човека. Естествено, най-често соченият пример е Китай. Там правителството използва лицево разпознаване за извършване на масово наблюдение на мюсюлманското уйгурско население, живеещо в Синдзян, посочва EDRi. Китайските системи записват биометрични характеристики, както и пръстови отпечатъци, за проследяване на всяко движение на всеки човек.

Тревожното приложение на технологията обаче се случва не само в Китай. Има примери и от места, много по-близо до дома. Последните изследвания, координирани от EDRi, откриха примери за „противоречиво” внедряване на биометрични технологии за масово наблюдение в по-голямата част от страните от ЕС. Те варират от използване на лицево разпознаване за управление на опашки на летищата в Рим и Брюксел до случая, в който германските власти използват технологията за наблюдение на протестиращите срещу Г-20 в Хамбург.

Спорно е и разработването на технология, наречена iBorderCtrl, за класифициране на гражданите по граничните контролно-пропусквателни пунктове – проект, за който Европейската комисия предоставя безвъзмездна помощ от 4,5 милиона евро.

През последните месеци някои топ-лидери на ЕС показаха подкрепа за законодателството, което би ограничило обхвата на технологиите за разпознаване на лица. В „бяла книга”, публикувана миналата година, всъщност блокът заяви, че ще обмисли пълна забрана на технологията.

Вицепрезидентът на ЕС по цифровите технологии Маргрет Вестагер заяви също, че използването на инструменти за разпознаване на лица за автоматично идентифициране на гражданите е в противоречие с режима за защита на личните данни в блока, тъй като не отговаря на едно от ключовите изисквания на GDPR – за получаване на съгласие на дадено лице преди обработването на личните биометрични данни.

Това няма да е достатъчно, за да се попречи технологията да се намесва в правата на човека, според EDRi. GDPR има вратички чрез условности от типа „когато е строго необходимо”. Това, заедно с лошото прилагане на правилото за съгласие, доведе до редица примери за лицево разпознаване, използвани в ущърб на гражданите на ЕС, като тези, разкрити от EDRi.

„Има доказателства за неправилно прилагане на съществуващата правна рамка и проблеми с правоприлагането. Така че, макар и комисарите изглежда да са съгласни, че по принцип тези технологии трябва да бъдат забранени от GDPR, забраната не съществува в действителност”, казва Якубовска. „Ето защо искаме Комисията да публикува по-конкретна и ясна забрана, която се основава на съществуващите забрани в общия закон за защита на данните”.

EDRi и 51-те организации, подписали отвореното писмо, са най-новите гласове в цял хор от гласове на активисти, които настояват за подобни действия през последните няколко години. Над 43 500 европейски граждани са подписали петиция „Върни ли лицето”, призоваваща за забрана на практиките за биометрично наблюдение в ЕС. По-рано тази година Съветът на Европа също призова за забрана на някои приложения за разпознаване на лица, където те имат потенциал да доведат до дискриминация.

Натискът върху Европейската комисия тепърва ще се засилва. Неясните правила, които ЕК обяви по отношение на приложението на изкуствения интелект в общественото пространство, дават много място за дебат. За активистите обаче това е възможност.

„Тези технологии не са неизбежни. Намираме се във важен момент, в който бихме могли действително да предотвратим много бъдещи щети и авторитарни технологични практики. Не е нужно да чакаме да се случат огромни и опустошителни въздействия върху живота на хората, за да се спрем. Това е невероятна възможност за гражданското общество да се намеси – в момент, в който все още можем да променим нещата”, казва Якубовска.