Колко е хубаво, че електронната търговия се популяризира покрай пандемията, нали? Удобно е да поръчаш и да ти донесат желаните вещи, без да мърдаш от стола си. Но не всички приветстват доставките с усмивка и бакшиш. Някои посрещат със… заплахи и оръжие. Всъщност, безброй доставчици-разносвачи се боят за живота си, докато работят.
Точно по Коледа миналата година Вили Солис, 42-годишен работник в жилищното строителство, превърнал се в шофьор-доставчик, бил пратен една вечер да занесе бутилка коняк от 100 долара в жилищен комплекс в Дентън, Тексас, разказва NBC News. След като Солис намерил апартамента, той се оказал лице в лице срещу навъсен и едър мъжага, който се представил с име, доста различно от това на личната карта – и различно от това, с което била направена поръчката.
Объркан, Солис се обадил в централата на Instacart – фирмата, за която работи. Това внезапно вбесило клиента и тримата му приятели. Мъжете наредили на Солис да им даде коняка. Колегата му от централата, усетил ситуацията по телефона, също казал на Солис да даде бутилката. След това доставчикът скочил в колата си и побързал да се отдалечи от мястото.
Това е само един от многото случаи на агресия към доставчици. Солис казва, че оттогава е спрял да работи след 21:00 ч. и обмисля да носи пистолет. Опасява, че ако наруши правилата на компаниите-доставчици да не се носи огнестрелно оръжие, може да рискува да загуби работата си. Но в същото време се бои за живота си. „Не бих искал да загина заради бутилка коняк или кутия пица”, казва Солис.
Безработица и агресия
Стотици и дори хиляди хора днес работят това – разнос на стоки. Пандемията направи популярно електронното пазаруване. Онлайн поръчките във всички сфери се увеличиха, а с това нарасна и броят на нужните куриери.
Всъщност хората, които развозват стоки, често са от друга професия. Много от тези, които останаха без работа заради пандемията, се „преквалифицираха” в доставчици-разносвачи.
В същото време насилието по света сякаш преживя разцвет покрай пандемията. Психолози обясняват това с принудителното затваряне по домовете.
Кражбите на коли на доставчици-разносвачи са вече често срещано престъпление. Същото важи и за отвличането на автомобили – форма на кражба, при която собственикът е вътре в самото превозно средство.
Оказва се, че разносвачите са едни от работниците на „новата икономика” – дигитализирана, виртуализирана, белязана от дистанционното общуване – и са същински роби на големи компании с мощни дигитални системи за обработка на всевъзможни заявки. Тези работници всеки ден препускат, за да изпълнят поръчките, срещайки агресия, насилие, заплахи.
Според специалисти, увеличаването на случаите на атаки спрямо разносвачи е тенденция, която е част от друга, по-мащабна крива на увеличаване на престъпността от началото на 2020 г. насам. В някои градове тя е по-голяма, другаде е по-спокойно.
И отвличане на деца
Това не е всичко. Нападателите са склонни и да отвличат деца. В така създалата се ситуация много хора работят разнасяне на доставки, като возят децата си със себе си. За повечето от тях не е проблем детето да седи на задната седалка, в детското си столче, докато се превозват поръчани стоки.
На 6 февруари Джефри Фанг, 39-годишен, шофьор на DoorDash в Сан Франциско, оставил колата си за малко, докато прави доставка. Вътре оставил 4-годишната си дъщеря и 2-годишния си син, които говорят само мандарин. Когато мъжът се върнал, заварил в колата си непознат мъж, седнал на шофьорското място. Извлякъл мъжа навън, но непознатият грабнал телефона на Фанг и побягнал. Фанг го подгонил. Не успял обаче да го хване.
Когато се върнал, колата му липсвала – заедно с двете му деца. Децата били намерени часове по-късно, невредими. За Фанг обаче преживяното е кошмар. „Има много неща, които хората трябва да знаят”, каза Фанг, говорейки за работата на доставчика като цяло. „Не е лесно, не е просто – и понякога е опасно”.
Сред разносвачите има и жени. Някои от тях също возят децата си със себе си. И не липсват такива, които вече са се срещнали с агресията – нападения, блъскане по колите, опити за отваряне на вратите и др.
И убийства
Миналият месец един разносвач на DoorDash беше убит, след като бе отказал да даде на крадците своя електрически велосипед, с който извършвал доставките. Властите съобщиха, че мъжът е бил застрелян от две тийнейджърки, които – според разследващите – са използвали зашеметяващ пистолет върху него във Вашингтон.
Дни по-рано в Чикаго Хавиер Рамос, шофьор на Uber, бе прострелян в главата и убит. Полицията съобщи, че убиецът му е пътник, който е бил взет за возене след 3 часа сутринта.
Лени Санчес, дългогодишен шофьор на Uber, написа на следващия ден в Twitter, че Рамос е „опитал да се пребори с нападателите си”. Рамос изглежда е бил оставен мъртъв, след като е бил прегазен със собствената си кола, след борба с агресорите.
Реакцията на големите компании
Проблемите станаха широко разпространени и големите технологични компании започнаха да се чудят как да ги решат. Uber наскоро въведе мерки за безопасност, за да защити шофьорите си, включително повече изисквания за проверка на хората, които създават акаунти с подаръчни карти или други анонимни системи за разплащане.
Говорителят на DoorDash Кембъл Матюс заяви, че компанията е „дълбоко обезпокоена от съобщения за повишена престъпност” и че възнамерява да добави „бутон за спешна помощ в приложението Dasher, за да помогне за свързването на работниците си с аварийните служби”.
В изявление говорителят на Grubhub Грант Клинцман повтори забележките на Матюс. Той посочи, че безопасността на шофьорите на компанията е „основен приоритет” и че компанията е „готова да подкрепи разследванията на правоприлагащите органи… докато предприемат стъпки за справяне с неприемливия скок на кражби на превозни средства”.
Говорителят на Lyft Ашли Адамс заяви, че за компанията безопасността е „фундаментална” и че „ние работим в тясно сътрудничество с правоохранителните органи, за да помогнем за безопасността на шофьорите”.
Instacart изрази подобни опасения. Фирмата обаче заяви, че „не е забелязала нарастване на кражбите на автомобили или нападения срещу купувачи”.
„Ние приемаме безопасността и сигурността на цялата общност на Instacart много сериозно”, каза Наталия Монталво, говорител на компанията, по имейл. „Купувачите разполагат с много ресурси, за да гарантират своята безопасност и защита при пазаруване и доставка на платформата Instacart”.
Дългосрочни последствия
Каквито и да са мерките, служителите, пострадали от агресия, дълго носят белега на уплахата си. Фанг, чиито деца са били отвлечени, още преживява кошмара. Сега той не работи.
След като се разчу случаят с отвличането на децата му, доброволци събраха над 100 000 долара за Фанг чрез GoFundMe, а DoorDash дари няколко хиляди долара директно на семейството му. Но парите не могат да откупят душевното спокойствие.
Фанг продължава да се страхува да се върне на работа. Като шофьор на Uber неведнъж е бил в ситуацията срещу него да са насочени оръжия. Сега си носи електрошок за самозащита.
„Преди електрошока си имах нож в колата, но той беше откраднат”, казва той. „Особено след инцидента с отвличането… търся да си набавя огнестрелно оръжие”.
Превръщат се в жълтия Калдата.