Миниатюрна джаджа, която се свързва към смартфон, може да открива различни видове инфекции за по-малко от час. Устройството вече е използвано за откриване на Е. coli в проби от урина.
В момента, ако лекар подозира, че пациентът му има бактериална инфекция, лицето трябва да предостави течна проба, която се изпраща в лаборатория за анализ. Този подход е класически, но има няколко основни проблема.
Първо, за няколкото дена, необходими за връщане на резултат, всяка налична инфекция може да се развие и състоянието на пациента – да се влоши, отбелязва NewAtlas.
От друга страна, възможно е лекарят да накара болния да пие антибиотици „за всеки случай“, което може да се окаже не само напълно ненужно, но и да влоши състоянието на болния (заради страничните ефекти от антибиотиците и не-лекуването на основната причина), а и на всичкото отгоре допринася за развитието на антибиотична резистентност.
Освен това в някои краища на света лабораториите могат да са далеч и пробите да пострадат по време на пътуването.
Точно заради такива ограничения, учените от канадския университет McMaster са създали прототипната джаджа. Инструментът всъщност се състои от две части – двуканален електрически сензорен чип и основен модул за обработка, подобен на USB стик, към който се включва чипът.
Лекарите започват с поставяне на капчица телесна течност – кръв, урина или слюнка – върху чипа. Там ДНК ензимите, които вече са в чипа, реагират с някои знакови протеини, произвеждани от предполагаемите бактерии – ако изобщо има бактерии. И чипът, и основният модул биват включени в смартфон, където специално приложение интерпретира и показва данните след по-малко от час.
Технологията вече е успешно използвана за откриване на вредни бактерии Е. coli в проби от урина. Тя е в състояние да открива и други видове бактерии чрез използване на различни ДНК ензими. Нещо повече, твърди се, че може да бъде адаптирана за откриване на вирусни инфекции.
„Това ще означава, че пациентите могат да получат по-добро лечение, по-бързи резултати и да избегнат сериозни усложнения“, казва доц. Проф. Лейла Солеймани, съавтор на статия за изследването, публикувано в Nature Chemistry. „Може също така да се избегне ненужната употреба на антибиотици, което ще ни спечели време в битката срещу микробната резистентност“.