Климатичните промени ще струват скъпо на ИТ гигантите – кой ще плати?

Покачването на морското равнище застрашава офисите на технологичните корпорации
(снимка: CC0 Public Domain)

Без значение дали човек вярва в климатичните промени или не, или дали са породени от човешката дейност или не, нивото на морската вода се покачва в глобален мащаб. А централите на немалко от големите ИТ компании са разположени в градове, където надигащата се вода скоро ще ги залее. Опазването им ще струва скъпо. Как мислите, кой ли ще плати сметката?

В сърцето на Силициевата долина най-големите световни технологични компании разширяват централите си в покрайнините на залива Сан Франциско. Google е купила повече от 70 имота в Сънивейл през последните пет години, за да разшири своя кампус – комплекс на стойност почти 3 милиарда долара.

На север Facebook е придобила имоти на стойност над 2,5 милиарда долара през последното десетилетие, съобщава NPR. Компанията е изградила най-съвременния бизнес-център, проектиран от световноизвестния архитект Франк Гери.

Този кампус граничи с нещо недотам красиво като сграда, проектирана от Франк Гери: 3 метра висока земна берма. Това е бариерата, която защитава източния кампус на Facebook от водите на залива Сан Франциско.

Региони в риск

„Някои хора ги наричат насипи, но те са всъщност просто могили от пръст“, казва Кевин Мъри, старши ръководител на проекта от Съвместния орган на властите в Сан Франциско  агенция, която работи по защита от наводнения в района.

Бермите не са проектирани да предпазват хората от наводнения. Те са направени, за да образуват големи езера, където водата се изпарява, оставяйки кристална сол. Но сега районът се счита за зона на наводнения. Мнозина смятат, че насипите ще ги защитават от водата. А Федералната агенция за управление на извънредни ситуации е създала норми за съвсем друг тип съоръжения, които да гарантират, че могат да спират водата и да издържат на екстремни бури.

По аналогичен начин незащитени са и всички други крайбрежни градове – големи и малки. Покачването на морското равнище може би ще покаже известни разлики, но няма да подмине нито един от градовете.

А изменението на климата само увеличава риска от бури и наводнения. Заливът на Сан Франциско вече се е надигнал с над 20 см. До 2050 г. се очаква водното равнище да се покачи с още 30 до 60 см. А до края на века водата може да стане 1,5 метра по-висока.

Скъпи решения

За да се опазват от водите, градове като Сан Франциско се стремят да инсталират защити. Класически подход е създаването на защитни стени и мащабни поддържащи конструкции, достатъчно големи, за да удържат напора на огромната вода.

Друг вариант е създаването на така наречените влажни зони. Това са широки терени, подобни на блата, с водолюбива растителност и съответно животни. Такива земи са подобни на гъба, на сюнгер – те попиват приливните вълни при буря или порой, а после плавно връщат водата при отдръпването след наводнение.

Но построяването на подобни защити струва трилиони долари. Каквито и да са плановете, те значително надминават способността да бъдат финансирани.

Местните власти се мъчат да намерят начин да решат справедливо кой трябва да плати цената. В общия случай големите бизнеси, които строят лъскавите си централи на такива места, не са самостоятелни: наоколо има десетки квартали, обитавани от милиони хора. И никой от бизнесите и хората не иска да плаща.

Екологичната оценка

Facebook си е намерила решение: първият етаж на новата ѝ сграда е вдигнат на 4 метра, така че е, така да се каже, „на кокили“. Тя ще остане суха, поне докато морското равнище не се покачи драстично някъде там след средата на века. Но това няма да предпази околностите. Паркинги, магазини, пътища – всички те ще пострадат, а може и да бъдат унищожени. Мащабната инфраструктура от кабели за пренос на данни и за електрозахранване все повече е в риск да бъде пометена.

Подготовката за повишаването на морското равнище не е нещо, което повечето от тези технологични фирми са направили, преди да се заемат да строят скъпите си офиси. Всяка от постройките има направена задължителната „оценка за въздействието върху околната среда“, да. Но тя касае вредите вредите, които строежът може да нанесе на околната среда. Оценката изобщо не обхваща вредите, които околната среда може да нанесе на сградата.

Кой ще плати

Постепенно големите ИТ компании започват да осъзнават какво им се очертава. В някои случаи решават да се включват в проектите за изграждане на защитни съоръжения. Така например FB участва със 7,8 милиона долара в проект на стойност над 50 милиона, който ще защитава част от Сан Франциско. Сумата е 0,009% от приходите на фирмата за миналата година.

Но тази сума ще се покачва. Така е, защото в жилищните квартали наоколо живеят хора, а много от тях са служители на фирмата. При наводнение те ще останат без домове. Проблемът е за всички, които живеят и работят около залива.

Разбира се, има вероятност местните власти да решат въпроса по друг начин. Те могат да преценят, че е време за нови данъци и и такси за бизнесите, които действат в региона: все пак те се възползват от инфраструктурите, които местните власти строят с пари на данъкоплатците, за да изкарват своите многомилионни печалби. Не е справедливо, нали?

Разбира се, никоя власт не не привлича инвеститори с повече данъци. И подобни налози биха могли да прогонят „големите ИТ“ от крайбрежните градове, където сега действат. Ала тогава ще трябва пак да строят нови централи някъде другаде. Всичко това ще струва много, много. Кой ли ще плати сметката?

Коментари по темата: „Климатичните промени ще струват скъпо на ИТ гигантите – кой ще плати?”

добавете коментар...

  1. Пешо

    Ще плащат потребителите…

  2. Симо

    Покачване на морското равнище има но е по малко от това което публикуват и изчисляват. Фермерите в Америка които са близо до морето дават най реалната информация, което е около 1м за последните 15години, а изчисленията на разните “уЧени” са за около три пъти повече.
    Разтопи ли се Антарктида въобще няма да ние до полезни изкопаеми поне първите 20години, нивото на океаните и моретата ще се вдигне между 60м минимум до 150м максимално, понеже не е ясно точно колко лед има там и колко е плътен, но и 60м са много, тва цялата съвременна цивилизация е по бреговете и морето ще стигне до Южна България което е много хубаво но Варна, Бургас и почти цялото ни Черноморие ще е под водата…
    И всичко това е вярно ако наистина има глобално затопляне понеже СО2 е прекалено малко за да има парников ефект или 0.04процента, а примерно Аргонът който е малко под 1процент е силно парников газ, с много добри топлоизолационни свойства, и това го знаят хората които са правили лампи с нажежаема жичка, пълнеха ги с аргон, но нито дума за аргона при затопляне на климата, и като цяло слънчево лъчение е определящо за земния климат а не нищожния процент на СО2.
    Всички приказки за въглеродни емисии са да вземат парите и да лъжат .
    Основният проблем за затоплянето е изсичането на горите, ако засадим отново дърветата ще се оправи климата, и също масово залесяване и в градовете, така няма да има адски жеги лятото

  3. :o)

    И плачат и богатите, със сълзи на очи 😀

    Най-смешното ми е, как вместо да се опитат да спрат тая машина, която гълта ресурси и бълва замърсяване след замърсяване , те мислят как да си построят първия етаж на 4 метра, 8 метра
    20 метра – а там долу мизерниците на 0левия етаж да ги отнася потопа 🙂

    Елизиум гледали ли сме? Гледали сме.

  4. Симо

    Добре приятели а кои добиват кобалт и литии от Конго за батериите, как идва какаото до магазина или кафето??? Антарктида не е толкова далеч по вода. Астероидите са бъдещето за металите но може би след 50г след следващата революция в космическите технологии

  5. мето

    Ке ядем изкопаеми! И ще бъдем едно щастливо семейство с африканци и араби – щот те като видят зора тичат все към Европата!

  6. dedo

    Брей, юнак Симо! Щял да добива изкопами с голи ръце сякаш са му в двора
    Честито ти глобално затопляне – стягай багажа за Антрактида или направо излитай за най-близкия астероид да забиваш колчета!

  7. Стоян

    И кой ще прибере изкопаемите от Антарктида? По-добре да си останат там. Със затоплянето идват още природни бедствия, болести, мигранти, следене. Ще изчезнат полезни животни и растения, плодове. Обикновеният бял европеец ще стане малцинство. Тогава ще видим кое е по-добре.

  8. Симо

    Ще платят богатите разбира се, те забъркаха кашите с мръсните индустрии.А затоплянето е нещо чудесно, Антарктида и пълна с невероятно много и лесно достъпни полезни изкопаеми, и това ще промени живота на хората към добро.
    След Антарктида ще можем да добиваме от астероиди но някак си трябва да се вдигнат технологиите до това ниво

Коментар