Неотдавна американската фирма Square погълна австралийския разработчик Afterpay – автор на едноименното приложение – за 29 милиарда долара. Afterpay е платформа от вида „купувай сега, плащай после” и голямата сделка рязко насочи прожекторите към цял сектор от подобни системи, който се разраства бързо и привлича вниманието на регулаторите.
Австралийското приложение е нaсочено към младите хора, които с лекота възприемат безкасовия начин на живот. Afterpay вече може да се похвали с повече от 16 милиона клиенти по целия свят и работи с близо 100 000 търговци на дребно. Успехът му, изглежда, е хванал окото на Square – платформа за цифрови плащания, собственост на шефа на Twitter Джак Дорси.
Друго известно приложение от този вид е шведското Klarna. Има и други играчи, които се борят за част от пая, наречен „Купи сега, плащай после” (КСПП). Сред тях са услугата за електронни плащания PayPal, онлайн търговецът на дребно Amazon и редица банки.
Бързо растящ сектор
Според проучване на Kaleido Intelligence, този сектор е нараснал четирикратно до близо 80 милиарда долара в световен мащаб в периода между 2018 и 2020 г. Пазарната му стойност може да достигне 250 милиарда долара до 2025 година.
„Това е принцип, който съществува от доста време, но процесът на регистрация никога не е бил толкова плавен, ефективен и отзивчив”, каза Томас Рокафул, банков анализатор в Sia Partners, цитиран от TechXplore. За разлика от кредитната карта, за потребителите на КСПП не се начислява лихва или присъединителна такса, а лимитите на разходите се поддържат ниски.
Компаниите печелят по-голямата част от парите си, като таксуват търговците на дребно на база транзакция. В случая с Afterpay магазините, използващи приложението, губят около четири процента от стойността на транзакцията, но получават останалата част от кеша веднага и не са изложени на риск от неплащане.
„За потребителите това е по-евтина алтернатива на кредитните карти за финансиране на покупки и по-удобно в процеса на плащане”, казва Ник Мейнард, анализатор в Juniper Research. „За търговеца е сравнително лесно да интегрира КСПП в своите системи. Това може да им позволи да увеличат средната стойност на поръчките си и процента на реализация”.
Според анализатора на Kaleido Intelligence Щефан Сорел, търговците на дребно, предлагащи опция за КСПП, се радват на 20% увеличение на броя на посетителите на своите сайтове, които финализират покупките си (т.е. не се отказват).
Претоварен пазар
Kaleido Intelligence изчислява, че американците са най-големите клиенти на такива приложения и представляват около една трета от световния пазар на КСПП през 2020 г. Но Азия също набира скорост. В Европа картината е много по-шарена.
Според Sia Partners, КСПП плащанията съставляват 23% от оборота на дребно на онлайн магазините в Швеция през 2020 г. Този процент е 19% в Германия. В страни като Испания и Италия, където потребителите все още предпочитат традиционните методи на плащане, делът е само два процента, а във Франция – 4%. Въпреки това има очаквания, че КСПП пазарът в Южна Европа ще „експлодира” през следващите години.
Жан-Пиер Вибу, ръководител на специалиста по КСПП Oney Bank, заяви, че за този пазар се прогнозира годишен темп на растеж от 30% в Европа.
Като част от този разцвет броят на доставчиците на КСПП услуги ще расте. Не е далеч моментът, в който пазарът ще се окаже пренаселен, каза Мейнард, прогнозирайки „период на консолидация” в обозримо бъдеще. Покупката на Square на Afterpay е само предвестник на това, което ще се случва – поредицата сливания и придобивания в сектора.
През януари Affirm – създадена от съоснователите на PayPal – придоби канадската PayBright. Миналата година пък Klarna купи италианския Moneymour. Във Франция банковият гигант BNP Paribas миналата седмица подписа споразумение за закупуване на онлайн доставчик на потребителски кредити Floa. През май Banque Postale се обедини с стартиращата компания finma Alma.
Не е без риск
Пазарът си има и своите рискове, като критиците твърдят, че Afterpay и подобни приложения могат да изкушат хората да харчат пари, които нямат. Индустрията на КСПП до голяма степен е нерегламентирана в повечето страни. Това е причината за нарастващия брой призиви регулаторите да се намесят, за да защитят потребителите.
„Някои потребители не са наясно с последиците от това, което се случва, ако не изпълнят плащанията, което е лошо за цялата индустрия”, каза Сорел. Потребителите, които не изпълнят планираните си плащания, получават значителни такси за забавяне. Това е в ущърб и на потребителите, и на целия сектор.
В крайна сметка, много приказват, но реално не правят нищо по-различно от банките и кредитните карти.
Единствената разлика е, че на този етап не са под регулации. Но, това е временно.
Поредната схема да “стимулират” хората да купуват неща, за които нямат пари.
Това, единствено ще раздуе кредитния балон и ще загроби още сума народ в безкрайни плащания …