Какъв е смисълът на увлечението по „бавния интернет”

Всеки ден идват писма. Дребна женичка с ръчна количка върви по тротоара, спира се пред всеки вход, надига се на пръсти и пуска писмата в процепите на пощенските кутии. Пристигат реклами и брошури, битови сметки и рядко пъти някакви други послания. Ако искаме да съобщим нещо на някой познат, отваряме телефона или компютъра, за да напишем имейл или съобщение в месинджър.

Онази, старовремската поща – точно тя е модел на подражание за новото приложение за лична комуникация, наречено Pony Messenger. То пак е вид имейл, но той „пътува” като писмо по пощата. Човек съставя съобщението и го поставя в изходяща пощенска кутия. Веднъж на ден Pony „идва и взема” писмата и ги доставя на получателите. Потребителят може да определи по кое време от денонощието да се случва разнасянето. Това е. Точно така е – бавен имейл.

Дмитрий Минковски е авторът на това приложение. Заел се да работи върху Pony през последните три години с цел да възстанови част от магията, която онлайн животът е изличил.

Той не е единствен. През 2007 г. „Лаборатория за близкото бъдеще” направи Slow Messenger – устройство за обмен на съобщения, което разкрива съобщенията само ако човек го държи в ръката си. Миналата година художникът Бен Гросър създаде социалната мрежа Minus, в която човек може да публикува само 100 пъти.

Други инициативи за бавно използване на технологиите включват Dialup (приложение за телефонни обаждания), Slowly (услуга за писмено приятелство) и Mail Goggles – добавка за Gmail, която „предотвратява съжалението при имейлите”.

[related-posts]

Всичко това попада всред широк кръг от изобретения, които се появяват в последно време в отговор на „потискащата мигновеност” на глобалната мрежа. Движението за „бавен интернет” е своеобразно продължение на вече разгърналите се движения за бавно хранене и „бавно живеене” – опит за противопоставяне на съвременния динамичен, забързан свят, който ни притиска с все по-кратки срокове и все по-мигновени взаимодействия във всички сфери на ежедневието. За участниците в тези движения това е завръщане към нормалността.

Дори и тези, които не са поддръжници на концепцията за по-бавното живеене, приемат, че интернет се нуждае от някакъв вид спирачни механизми, за да намали вредното си въздействие. Доказателство за това са и законите, които се приемат в някои страни, за забрана на кореспонденцията между шефове и техните служители в извънработно време: задачите могат да почакат до следващия работен ден (с изключение на ситуации с форсмажорни обстоятелства).

В още по-широк план тези движения са свързани и с нарастващата съпротива към безсмисленото консуматорство. Това е опълчване срещу принципите, на които са изградени така наречените социални мрежи – „всичко веднага, тук и сега”.

За много от младите хора тази бавна „нормалност” може да е непозната и неразбираема. „Не става дума само за това да бъдеш първи, бърз и повърхностен”, пише филмовият критик Джим Емерсън, цитиран от The Athlantic. „Става дума за възможност да се разгледа спектър от аргументи и доказателства”.

Ако днес се опитаме да си кореспондираме чрез „бавен мейл”, навярно за мнозина ще е трудно да оформят своите писма. Водени от мисълта, че посланията ще бъдат прочетени чак на следващия ден, някои се стъписват и изпадат в затруднение да формулират текста си. С годините интернет ни е накарал да се държим така, сякаш всяко писмо или съобщение е малко късче от постоянния поток от информация и събития, който тече независимо от всекиго от нас.

Когато се опитаме да забавим оборотите, това ни кара да се замислим за начина на изразяване, за това какво казваме и как. Съобщението ще бъде прочетено утре – това значи, че дотогава може да са се случили още много неща. Трябва да говорим внимателно, трябва да се изразяваме ясно и понятно. Трябва да кажем нещо цялостно и завършено, което ще има стойност за събеседника ни и утре, и след още поне известно време.

И трябва да се научим да оценяваме всяко малко нещо, което изгражда нашите знания, умения и житейска мъдрост.