Дезинформацията онлайн навлиза в нов етап

Фалшивите новини избуяват на фона на конфликти по света и предстоящи избори
(снимка: CC0 Public Domain)

Борбата с дезинформацията в интернет става все по-гореща. Граждани, корпорации и власти са въвлечени в надпревара, в която е все по-малко ясно кои новини и съобщения са достоверни и кои – не, както и кой с какви мотиви разпространява дадени твърдения, цитати, снимки, видеозаписи.

Meta и канадският „Конвой на свободата”

В началото на февруари Meta съобщи, че е изтрила известен брой групи във Facebook, които разпространяват невярна информация за така наречения „Конвой на свободата”, блокирал Отава. Тези дни обаче Конгресът настоя за допълнителна информация по проблема.

На 14 февруари представителят на щатския Конгрес Каролин Б. Малоуни, председател на Комисията по надзор и реформа, изпрати писмо до Марк Зукърбърг, председател и главен изпълнителен директор на Meta, с искане за детайлни относно усилията на компанията да ограничи фалшивите профили във Facebook, свързани с „Конвоя на свободата” в Канада.

В писмото Малоуни изразява загриженост, че „откраднати и фалшиви акаунти във Facebook стоят зад мащабните усилия за организиране и набиране на средства, свързани с блокада в Канада, засегнала жизненоважни гранични пунктове между САЩ и Канада и трансграничната търговия”. Новините за подобни профили „са особено тревожни, като се има предвид историята на Facebook в усилването на токсично съдържание, екстремизъм и дезинформация, включително от Русия и други чуждестранни участници”, пише Малоуни.

За фалшивите профили, споменати в писмото, се твърди, че са поддържани от „фабрики за съдържание” отвъд океана, в страни като Бангладеш, Виетнам и Румъния. Писмото прави референция към тезата, че през 2016 година Русия е манипулирала изборите в САЩ чрез „откраднати идентичности на американци”.

След аргументацията писмото на Малоуни поставя редица въпроси. Сред тях са: колко фалшиви профила са идентифицирани от Facebook, свързани с „Конвоя на свободата”; дали са били части от „координирани мрежи или кампании”; от кои държави се управлява съдържанието им; колко време са стояли и колко пъти са видени; дали са водели към външни за платформата сайтове и ако да – кои са тези сайтове.

В писмото има поставени и редица въпроси относно реакцията на Meta към проблема.

„Чужда намеса” в Австралия и Англия

По същото време комисарят на австралийската федерална полиция пък отправи предупреждение за дезинформация преди федералната предизборна кампания. Той каза, че полицията ще използва „пълната сила на закона, когато поведението достигне криминален праг”.

Рийс Кершоу използва встъпителното си изявление пред комисията по оценки на Сената в понеделник вечерта, за да каже на сенаторите, че е загрижен за въздействието на дезинформацията „върху интегритета на нашите институции и самите избори”. Според него, полицията е нащрек за повишените рискове за сигурността, включително вътрешни протести, както и рисковете от чужда намеса и дезинформация, които подтикват към насилие. По думите му, целта е „защита на нашата общност, заемащите високи длъжности, нашите демократични институции и демократичните ценности”.

Протестите срещу задължителните ваксини ескалираха в столицата на Австралия през последните дни. Майк Бърджис, шеф на Националната служба за сигурност и разследване, предупреди миналата седмица, че все повече „ядосани и отчуждени австралийци” могат да прибягнат към насилие, след като са попаднали „в ехо-камера от екстремистки съобщения, дезинформация и теории на конспирацията по време на пандемията на коронавируса”. Според Кершоу, полицията е „наясно с нарасналия шпионаж и заплахите от чужда намеса”.

Пак чужда намеса се оказа в основата на спор между Германия и Великобритания заради немския онлайн телевизионен канал Disclose.TV. Той има милиони последователи в Twitter, Facebook, YouTube. Според местните медии, каналът е започнал като „форум за конспирации за НЛО… и се е превърнал в мощен агрегатор на новини за теории на конспирацията и активаксърско съдържание”.

Войници, напрежение, конфликти в Украйна и Сахел

Фалшиви новини бликат и около обхванатия от конфликти район Сахел в Африка, смятат експерти. Напрежението датира от 2012 година и след Мали обхвана и съседните Буркина Фасо и Нигер. В региона има голям брой френски войници.

Новините от региона са разнопосочни, а според официалните медии, видеоклиповете и снимките, които светът вижда, са променени с цел Франция или регионалните западноафрикански съюзи да бъдат представени в лоша светлина.

Каролайн Тайкс, ръководител на службата за проверка на фактите на AFP за Африка, каза, че има „рязко увеличение” на фалшивите новини в Мали от октомври насам. Подобен скок е настъпил и в други страни с присъствие в региона на Сахел от началото на тази година, добави тя. Според някои анализатори, в момента е налице „информационна война” относно случващото се на територията.

Както може да се очаква, думата дезинформация е най-често споменаваната, когато става въпрос за напрежението около Украйна. Според западните медии, Русия води хибридна война, базирана на объркване и дезинформация.

Избори във Филипините

Изборите, традиционна арена на словесна надпревара между кандидатите, са идеалният терен за дезинформация и обвинения в такава. На този феномен се приписват и текущите предизборни нагласи във Филипините. Според официалните медии, най-податливи на влияние с невярна информация са домакинствата с ниски доходи.

Очаквания

Глобалният мащаб на борбата с дезинформацията вече предизвиква сътресения на ежедневна база. В някои страни и щати регулаторите все по-интензивно говорят за въвеждане на нови наредби и закони за борба с фалшивите новини. Темата отдавна е в дневния ред и на Европейската комисия.