Светът е въвлечен в невиждана информационна война

Наред с физическите битки се водят и „умствени битки”, казват анализаторите
(снимка: CC0 Public Domain)

Европейският съюз взе решение „да забрани Кремълската медийна машина в ЕС”. Руските държавни медии „Русия днес” и „Спутник” няма да бъдат достъпни за европейските читатели, обяви Урсула фон дер Лайен в Twitter.

Двете медии и техните дъщерни издания „няма да могат да разпространяват своите лъжи, за да оправдават войната на Путин”, посочи председателката на ЕС в неделя вечер. Тя заяви още, че ЕС разработва „средства за забрана на тяхната токсична и вредоносна дезинформация в Европа”.

Приблизително по това време интернет-потребители в България съобщиха в социалните мрежи, че достъпът им до някои руски медии е затруднен или направо невъзможен. По-късно изданията се „появиха отново”.

Социалните мрежи

„Добро утро! С напредването на инвазията на Русия в Украйна технологичните платформи са изправени лице в лице с проблема с дезинформацията. Отново” – с тези думи се обърна технологичното издание The Protocol към читателите си на 24 февруари. През следващите дни много от ИТ изданията в англоезичния свят оповестиха различни ограничения, налагани от социалните мрежи върху това кой какво публикува онлайн, когато става дума за Русия, Украйна и развитието на кофликта между тях.

Последната стъпка в това направление, поне за момента, е, че на 27 февруари Meta обяви, че е ограничила достъпа на някои руски медии до Faceboook за територията на Украйна „по нареждане на правителството” [на САЩ]. Също така в неделя Ник Клег, президент по глобалните въпроси в Meta, посочи, че „Украйна е помолила Meta да ограничи достъпа на Русия до Facebook и Instagram”, но че „за момента” компанията е отхвърлила това искане.

Манипулиране на нагласите

„САЩ и Русия са рамо до рамо в информационната война”, написа още на 20 февруари онлайн изданието Voice of America. То обръща внимание на практиката на изнасяне на „секретна информация” в общественото пространство като начин за създаване на нагласи сред собствените аудитории, но и като средство за информиране и въздействие върху не-съюзническите държави и опонентите.

Подобни похвати имат силата силата да влияят на обществените възприятия, да променят вземането на решения сред политиците, както и да изменят планирането на военните действия и свързаните с тях дейности.

Едно наум

Изглежда, че всички държави, които имат отношение към конфликта Русия-Украйна, са въвлечени и в информационна война. „Наред с военните измерения на кризата, съществува и въпросът как различните участници използват информацията, за да провокират или обезвредят насилието”, коментира Йен Патя Хауел, редактор и продуцент на блога „The Lawfare”.

Видимо, голяма част от американските, британските и европейските медии окачествяват руските новини като „дезинформация”. Подобни намеци се срещат и в обратната посока. Междувременно някои граждани съзират тенденция и в това, че в момента на още няколко места по света са на ход въоръжени конфликти, но публикации за тях липсват в масовите медии.

„Всичко, което се чете или чуе за кризата в Украйна от която и да е страна, трябва да се приеме с едно наум, да се проверява със здрав разум и да се установи, че е истина, преди да бъде предадено”, пише кореспондентът на Indian Express Бриджеш Сингх.

„Кризата в Украйна привлече вниманието на света. Видим е конвенционалният конфликт между войниците и думите между лидерите. Но невидима е информационната война, която доведе до конвенционалната война. НАТО го нарича хибридна война, но всъщност това е комбинация от кибератаки, информационни кампании и кинетична сила”, допълва авторът.

„Сложните хибридни войни и кампании за дезинформация се играят както от Русия, така и от Запада. Целта е да се създадат множество наративи, които фрагментират разбирането за опонента. Наред с физическите битки се водят и умствените битки”, обобщава Сингx.