Обещаващата нова професия: учен по данните

Учен по данните е отлична кариерна възможност за хора от всякакви занятия и специалности (снимка: CC0 Public Domain)

Какво ще рече „учен по данните“? Тази длъжност звучи доста странно и в последно време изникна сякаш от нищото, тъй като технологичните фирми полагат огромни усилия да намерят хора, боравещи умело със сложни аналитични задачи за „сдъвкване“ на разнообразни и сложни набори от данни. И може би дефиницията на професията тепърва ще се прецизира, но същността ѝ остава все така предизвикателна и… доходоносна.

Доколкото е приемливо да се говори за заплати, то „учен по данните“ обикновено се асоциира с много обещаващи суми. Конкуренцията между предприятията за привличане на подобни таланти става все по-свирепа. А това обещава професията да продължи да е доволно доходоносна.

Ала в същото време длъжността обхваща огромен спектър от дисциплини и отговорности. Все още е много трудно да се дефинира какво точно е „учен по данните“ и докъде се простират неговите задължения.

Границата между „науката за данни“ и други задачи като анализ на данните е доста размита. Джеймс Хобсън, технологичен специалист в PageGroup, отбелязва, че „има различни интерпретации на това какво в действителност представлява „учен по данните“.

Както и да дефинираме позицията, търсенето на специалисти от този вид все повече изпреварва предлагането. Подходящи за позицията най-често са експерти с докторска степен по компютърни науки. Според доклад на LinkedIn от 2020 г. за нововъзникващите работни места в САЩ, свободните работни места в сферата нарастват с 37% годишно. Оттогава досега темпът може дори да се е ускорил.

Но добри експерти нерядко идват по твърде „неортодоксални“ пътища.

Неочаквани таланти

За Едуард Грийн от Великобритания пътешествието в областта на науката за данни започва на 15-годишна възраст, когато той се озовава в болница. Лекуват го заради сложен медицински проблем, който изисква три операции за две години и половина. Повечето хора биха предпочели да забравят подобна история. Но Грийн я помни като своя врата към кариерата в работата с технологии.

„Денят, в който ми направиха първата операция, беше денят, в който беше пуснат iPad“, спомня си той. Момчето се присъединява към пациентския съвет на болницата и започва да събира медицински данни на своя iPad, за да бъдат показани на пациентите. Този експеримент го праща право в ИТ школа. По-нататък Грийн се научава да жонглира с огромни количества данни.

Не по-малко интересна е историята на Балрадж Оутс. Тя се озовала в професията след състезателно събитие – хакатон, където играчите трябвало да анализират глобални данни за случаите на Covid, за да създадат регионални сравнения за пандемията. Жената казва, че това е било началото на нейното „пътуване сред данни“. То я върнало към работния свят след 12-годишна пауза, в която отгледала три деца.

Двамата не са единствените, попаднали в занаята от съвсем неочаквана посока. И това е обяснимо, според експертите, защото за професията са важни не толкова дигиталните способности, колкото начинът на мислене, аналитичният ум, меките умения.

„Науката за данни доскоро беше много суха работа. На нея се гледаше като на занятия за изперкали“, казва Юан Дейвис, изследовател на бъдещите професии в Cognizant – фирма за технологични услуги. „Но сега това е креативна работа. Комуникацията има значение, защото трябва да продаваш това, което разкриваш – а това означава да разказваш истории чрез данните“.

Бъдещето принадлежи на хората с меки умения точно толкова, колкото и на тези, които владеят твърд анализ на данни, казва той. „Учен по данните“ всъщност е хибридна професия. Професионалистът хем умее да борави с данните умело, хем говори много „образен“ език, благодарение на който предава послания до хората, до висшите мениджъри в бизнеса.

Възходът на „превода“

Инструментите за визуализация на данни – софтуери, които „превеждат“ сложна информация чрез прости изображения – промениха правилата на играта при науката за данни, казва Дейвис. „Инструментите стават все по-лесни за използване и по-интуитивни“.

Много и различни фирми предлагат аналитичен софтуер, който да визуализира тенденции в полза на вземането на бизнес-решения в организациите. Тези програми правят, по същество, едно и също: „превеждат“ натрупаната информация в прости диаграми и графики, лесни за разбиране.

Това изглежда просто и логично, но всъщност става все по-значимо. И именно затова се увеличава необходимостта от хора, които действат в „сивата зона“ между работата на учен по данни и анализатор на данни.

Епоха на общуване машина-човек

Дейвис смята, че технологията ще се окаже успокояваща в епоха, когато „нашите работни места се променят заради машините и ние трябва да разбираме данните“. Нарастването на дигитализацията на работните процеси и роботизирането на много от рутинните дейности ще изисква все повече да умеем да боравим с големите обеми данни, да ги четем и разбираме, за да вземаме решения.

Близко е до ума, че в подобен период на преход в начина на работа интердисциплинарните роли в бизнеса са най-ценени. Това е добре дошло за хората с аналитичен ум и склонност да „разказват“ истории. Предвид доброто заплащане, подобни хора са добре дошли в технологичния свят и това е ситуация, в която и двете страни имат полза: и фирмите, които търсят таланти, и хората, които желаят кариерно развитие.

„Никога не е твърде късно да мислите за развитие на такава кариера и тя е по-достъпна, отколкото си мислите“, казва Оутс. После добавя колко е важно човек да се рекламира. „Влязох в тази работа чрез…. разговор пред училищната порта!“