Четвърт от интернет-потребителите по света живеят в страни с много уязвима уеб-инфраструктура (снимка: CC0 Public Domain)
Според мащабно проучване, проведено от компютърни изследователи, една четвърт от потребителите на интернет по света живеят в страни, които са по-податливи, отколкото се смяташе досега, на целенасочени атаки срещу наличната интернет инфраструктура. Много от рисковите страни се намират в “глобалния юг”, който като цяло включва регионите на Латинска Америка, Азия, Африка и Океания.
Това е заключението на широкомащабно проучване, проведено от компютърни учени от Калифорнийския университет в Сан Диего (UCSD). Учените са изследвали 75 държави. „Искахме да проучим топологията на интернет, за да открием слаби връзки, които, ако бъдат компрометирани, биха разкрили трафика на цяла нация“, кава Александър Гамеро-Гаридо, водещ автор на статията, учен от UCSD.
Структурата на интернет свързаността се различава драстично в различните части на света. В някои страни голям брой интернет доставчици се конкурират да предоставят услуги за голям брой потребители. Тези мрежи са директно свързани една с друга и обменят съдържание – процес, наречен директен пиъринг. Всички доставчици могат също да се включат директно в глобалната интернет инфраструктура.
В други държави повечето потребители разчитат на малък брой доставчици за достъп до интернет и един от тях обслужва огромно мнозинство от потребителите. Тези доставчици разчитат на ограничен брой оператори на транзитни автономни системи, за да получат достъп до глобалния интернет и трафик от други страни.
Изследователите са установили, че често тези доставчици на транзитни автономни системи са държавна собственост. Това прави страните с подобен вид интернет инфраструктура особено уязвими за атаки, защото всичко, което е необходимо, е да се осакатят малък брой транзитни автономни системи.
В най-лошия случай е възможно една транзитна автономна система да обслужва абсолютно всички потребители. Такъв, според учените, е случаят в Куба и Сиера Леоне.
Проблемът подчертава значението на правителственото регулиране, когато става въпрос за броя на интернет доставчиците и транзитните автономни системи, налични в дадена страна.