Как изкуственият интелект „взриви“ тениса

Тенисът е изцяло променен, откакто алгоритми с изкуствен разум анализират играта на топ-спортистите (снимка: CC0 Public Domain)

Бриди Линч играе и тренира тенис през по-голямата част от живота си. Тъй като родителите ѝ управляват местен тенис клуб в Уелс, тя е в този спорт от 14-годишна възраст. В последно време забелязва, че прегръдката на технологиите е обхванала всички нива в тениса.

„Тенисът е толкова техничен спорт. В наши дни всеки, с когото играя или тренирам, се занимава с технологии, било то видео-анализ или статистика за най-дългите серии“, казва Линч. Тя използва редица приложения и техники за собствените си мачове и тренировки, включително видео-система, базирана на смартфон, наречена SwingVision, която прави разбивка на играта с подробности като грешки при форхенд и успешни бекхенд удари.

„Лично на мен ми харесва да имам технология, която може да подобри играта ми. Мога да видя по-ясно какво мога да усъвършенствам – от замаха до моделите на игра“, обяснява тя.

Анализът на данни съществува в спорния свят отдавна. Може би най-известният пример за използването му е от 2002 г., когато бейзболният отбор на Оукланд Атлетикс използва статистически анализ, за да избере своя отбор, а не мъдростта на треньорите. Успехът беше феноменален.

Тенисът преживява подобна революция. „Данните взривиха нашия спорт“, казва тенис стратегът и треньор Крейг О’Шанеси. За него Откритото първенство на Австралия през 2015 г. е повратен момент. Докато Новак Джокович и Анди Мъри мерят сили на корта, мощни компютри разбиват данните и групират дължината на сериите в три отделни категории, по същество къси, средни и дълги. „Открихме, че 70% от всички точки идват, когато всеки играч удря топката в игрището максимум два пъти“, казва той.

О’Шанеси, който е работил с Новак Джокович между 2017 и 2019 г., казва, че осъзнаването на тази подробност до е довело до извода, че начинът, по който играчите тренират, е грешен. „Деветдесет процента от тренировките са фокусирани върху дългите последователности, но само 10% от надиграванията достигат над 9 точки“, посочва той. „Тези данни промениха нашия спорт завинаги“, казва той.

Манипулацията на данни е изведена на ново ниво. Треньорите вече разполагат с изкуствен интелект (AI), където сложен софтуер се захранва или обучава с невъобразими количества данни. Полученият AI може да забележи тертипи, които човек никога не би могъл да съгледа. „ИИ може да надуши важни неща. Хората се справят много зле с наслояването на данни, докато ИИ може да го направи за секунди“, казва О’Шанеси.

Така например, ако Новак Джокович направи 50 уинъра със своя форхенд, тези удари могат да бъдат разбити по множество начини. Може би 40 от тях са станали при сервиране, а 35 са дошли при първия удар след сервиса. Намирането на модела на игра, при който Новак удря 35 от 50 уинъра по абсолютно същия начин, е приоритетно, според О’Шанеси. Казва, че това е нещото, което се търси от десетилетия.

Рагаван Субраманян е ръководител на тенис платформата Infosys и работи с Асоциацията на тенис професионалистите (ATP) от 2015 г. и с Откритото първенство на Франция (известно още като Ролан Гарос) повече от три години. Той има достъп до видеоклипове и статистики от около 700 мача всяка година. „Това са ценни данни, които формират суровината за всички наши системи за изкуствен интелект и машинно обучение“, казва Субраманиан. Смята, че точността се е подобрила през последните четири години, тъй като са станали достъпни повече данни за обучение.

„Налице е 51% скок в използването на приложението RG Players през 2021 г. в сравнение с предходната година, като 1100 играчи и треньори използват видеоклипове, захранвани от ИИ“, казва Субраманиан.

Изкуственият интелект променя и медийното отразяване на турнирите. Той нарязва и разделя данните, за да създава видео-съдържание за секунди – работа, която обикновено отнема часове и то не на един редактор, а на цял мултимедиен екип. „Феновете имат достъп и анализират акцентите от мача и веднага след края.“

Въпреки че AI се превръща в по-мощен инструмент, той ще си остане само инструмент, казва Жером Мелц, главен директор по информация и данни във Френската тенис-асоциация. „Човешките и емоционалните фактори остават приоритет, те са основният елемент, който подхранва драмата“, казва Мелц.