Една от най-младите професии – оператор по безопасността в роботакси – ще изчезне толкова скоро, колкото се е появила (снимка: CC0 Public Domain)
Това е професията с навярно най-кратък живот измежду всички: водач на робо-такси. На практика той не е водач, а е „оператор по безопасността“. Професията съществува отскоро – и ще изчезне скоро, защото автоматизацията на автомобилите напредва с шеметни темпове.
Когато Лиу Янг започва работа като оператор по безопасността на роботакси, установява, че му е трудно да се върне към шофирането на собствената си кола. „Инстинктивно тръгвах към пътническата седалка. Или когато шофирах, очаквах колата да спира сама“, казва 33-годишният жител на Пекин. Той се е присъединил към китайския технологичен гигант Baidu през януари 2021 г.
Безпилотни таксита вече щъкат из Сан Франциско и Финикс в САЩ или Шенжен в Китай. Но често пъти роботакситата все още се „шофират“. Например, китайското правителство изисква присъствието на човек в колата, дори и да не контролира как се движи тя. Лиу е един от стотиците оператори по безопасността, които Baidu наема. Помежду си все пак те се наричат „шофьори“.
Лиу е завършил обучение в сферата на човешките ресурси, но не и за настоящата си работа. Винаги обаче е обичал да шофира. В една от предишните си позиции дори е бил шофьор на своя шеф. Когато чул за технологиите за самостоятелно управление, любопитството му го подтикнало да потърси подобни работни места онлайн и да кандидатства.
Днес Лиу „кара“ роботакси пет дни в седмицата в парка Шуганг, бивша електроцентрала с площ от 3,3 квадратни мили в Пекин, която е преустроена в туристическа атракция, след като послужи като спортно място за Зимните олимпийски игри през 2022 г. Колата му не може да напуска парка, който е определен като пробна зона за роботаксита, така че пътниците му обикновено са служители, които работят там, или туристи, посещаващи зоната през уикендите.
Но Лиу трябва да помисли за следващите си кариерни стъпки, тъй като работата му вероятно ще изчезне до няколко години. Той е преминал през няколко модела роботаксита и промени в политиката в своята 19-месечна кариера като оператор по безопасността.
През април 2021 г. Baidu получи лиценз, който ѝ дава право да постави оператора по безопасността на предната пътническа седалка, вместо на шофьорската седалка (само в рамките на парка), а само преди броени дни компанията представи най-новия си модел роботакси, чийто волан може да се сваля. Очаква се да влезе в експлоатация през 2023 г.
В свое интервю пред MIT Technology Review Лиу казва, че мечтае да продължи да работи в сферата на роботакситата и занапред.
Лиу Янг, водач на роботакси, се надява да остане в индустрията на автономните коли и след като професията му изчезне (снимка: Baidu/MIT)
Как реши да станеш оператор по безопасност на самоуправляващо се такси?
Беше съвсем случайно. Навремето, когато паркирах колата за един мой шеф, не знаех какво е самоуправление и видях, че колата му има функция за автономно паркиране. Бях свръх-любопитен. Наистина е интересно, когато ние, обикновените хора, го опитваме за първи път. След това исках да знам повече.
От колко време караш?
12-13 години.
Помниш ли как мина интервюто?
Бях изключително нервен, когато отидох на интервюто. Имахме два кръга, интервю лице в лице и пътен тест. Мисля, че пътният изпит за [оператор на] кола с автономно шофиране е по-труден от пътния изпит за получаване на шофьорска книжка. Когато се учите как да шофирате, трябва да погледнете наляво, надясно и огледалото за обратно виждане; но когато правите тест [за Baidu], трябва да обърнете внимание на всички посоки, както и какво прави всяка кола пред или зад вас. Може би внезапно ще смени платното и ще ви удари.
Какъв е твоят дневен график като оператор по безопасност?
Работата започва в 10 часа и продължава до 18 часа. Прекарвам средно седем часа в колата всеки ден. Тъй като сме комерсиални превозни средства, трябва да сме сигурни, че винаги има налични коли, когато пътниците ги поръчат. Така че ние [шофьорите] се редуваме да обядваме, обикновено между 11 и 13 часа. Ако в този ден е имало много пътувания и батерията трябва да се презареди, ще презаредим колата, докато обядваме.
За какво отговаряш, когато си в автономната кола, след като всъщност не я караш?
Когато съм на шофьорското място, внимавам за пътя и след това насочвам колата, ако има някакъв проблем. Когато съм на пътническата седалка, обръщам повече внимание на околностите около колата, например през огледалото за обратно виждане. Тъй като нямам достъп до волана, може да говоря с облачните оператори (Baidu Apollo разполага с облачни оператори, т.е. такива, които наблюдават дистанционно и са готови да поемат контрола над роботакси в случай на проблем – б.р.).
Какво беше чувството, когато за първи път започна работа?
Тъй като никога не съм бил в самоуправляваща се кола, се притесних, когато за първи път започнах тази работа, защото не бях този, който я контролираше. Когато правеше завой, може би аз [като шофьор] щях да завъртя волана донякъде, но колата завиваше по различен начин. Колата обаче следва законово изискваните траектории, докато когато шофираме сами, може от време на време да пресечем завоите или да пресечем плътната линия. Така че пътищата, по които бихме поели, са различни. Имах известен страх, но всъщност беше безопасно.
Сега, след като работиш като оператор по безопасност от година и половина, чувстваш ли се странно да се върнеш да караш собствената си кола?
В началото не можах да свикна. След края на работния ден, когато се върнех в собствената си кола, се държах с нея като със самоуправляваща се кола. Понякога, когато стигнех до колата си, инстинктивно отивах на пътническата седалка. Или пък при каране очаквах колата да спира сама. И тогава разбрах, че не е правилно. Но постепенно свикнах и след това се върнах към нормалното.
Откакто возиш пътници в колата си, промени ли се професионалният ти опит?
В миналото бях сам. Карах колата, преглеждах я по цял ден. Но сега, откакто започнахме търговската дейност, се срещам с различни хора всеки ден, а разнообразието от пътници прави работата по-малко суха от преди. Тъй като всички са любопитни относно самостоятелното шофиране, те искат да разговарят и да задават въпроси.
Колко пътници има на ден?
Средно 10 до 15 карания. И обикновено се возят по един или двама пътници. Пътуванията продължават около четири или пет минути.
Някой някога съмнявал ли се е в безопасността на колата и искал ли е да я управлявате ръчно?
Не, но има мнозина, които се интересуват от колата и искат сами да я карат. Те питат дали могат да седнат на шофьорското място и аз казвам – не.
Има ли много хора, които искат да бъдат на шофьорското място?
Трийсет процента.
Тъй като с колегите всеки ден сте затворени в парка, изучихте ли района в детайли? Не ви е ли скучно?
Не бих казал, че е скучно, но познавам много добре улиците в Шуганг. Знам на кои кръстовища има вероятност да има сляпа зона за нормалните коли, които да ни попречат на работата, или къде са по-склонни да преминават пешеходците. Вероятно знам повече за тях от хората, които посещават Шуганг.
Как се чувстваш на тази работа? Смяташ ли, че оказваш влияние върху развитието на технологията за самостоятелно управление?
Тъй като с колегите сме в колата всеки ден, можем да идентифицираме повече проблеми и да ги докладваме след това. Ние помагаме на технологичните отдели да са в крак с това, което се случва с автомобилите ежедневно, на пътя, и какви проблеми трябва да бъдат разрешени.
Целта на самоуправлението е да се елиминира всеки водач или оператор по безопасността. Да кажем, че след една година или пет години вече няма нужда от оператор по безопасност. Какъв е твоят кариерен план за това време?
Искам да остана в тази индустрия. Имам големи надежди за нея и много я харесвам. Влязох в тази индустрия, защото бях любопитен, и сега все още вярвам, че е напредничава и мощна. Мисля, че е много футуристично.
Ако мога да имам повече време да се усъвършенствам, искам да науча повече от техническата страна, като технологиите за данни. Другата мисъл, която ми хрумна, беше, че със знанията и опита, които имам от вършенето на тази работа толкова дълго време, мога да обуча нови хора, хора в други сектори, да научат за самостоятелното шофиране. Все още искам да остана в самоуправлението.