Освен че консумира много ресурси във вид на сървъри, съхранение и честотна лента, видео-стриймингът осигурява неочаквана полза – битовата гореща вода на голяма част от жителите на град в Дания, обитаван от 200 000 души.
Всеки път, когато гледаме видео в интернет, чатим или качваме селфи, ние пращаме данните в интернет. Но къде е този интернет? Всички данни, които качваме, се съхраняват на сървъри, разположени в центрове за данни, които се намират при някои от големите градове по света.
Тези центрове имат мощно електрозахранване, много стабилна и надеждна свързаност към глобалната мрежа и…. мощно охлаждане. Един такъв център за данни се намира близо до Одензе в Дания. Местните власти са впрегнали топлината от центъра да сгрява домовете на жителите на града, разказва BBC.
Горещият въздух, бълван от сървърите, е отпадък, с който ръководителите на центрове за данни се чудят как да се справят. В случая този отпадък се изпраща към топлообменници, разположени на покрива. Там топлината подгрява вода, която минава по нарочно изграден тръбопровод.
Водата на свой ред отива в термпопомпена станция, разположена наблизо. Влизайки в станцията с температура 27 градуса, водата се дозагрява до 70 градуса. След това бива подадена по градската топлофикационна мрежа. Всички са доволни. Сървърите се охлаждат, а топлината се използва от жителите.
Според ръководителя на местното топлофикационно дружество, жегата от центъра за данни обслужва около една десета от гражданите. Самите те са много доволни, защото не се налага да инсталират бойлери за топла вода или котли за отопление на домовете си.
Казват, че вместо топлината от центъра за данни да се подарява на небето, хората могат да се възползват от нея и това е мъдро решение.
200,000 * 0.10 / 3 = 6,666 домакинства (10% от жителите, приемам средно тричлленно семейство).
Многоне голям тоя ефект нямам думи….а колко е въглеродният отпечатък да се построи и поддържа дейтацентър?