Над 70% от технологичните компании се спасяват от кадровия проблем чрез… фрилансъри (снимка: CC0 Public Domain)
„Голямото напускане“ продължава да всява смут сред ИТ фирмите след пандемията. Сега 44% от основателите и ръководителите на технологични бизнеси съобщават, че „значителен брой от техните най-добри служители“ са напуснали компанията – според наскоро публикуван доклад от A.Team и MassChallenge. Като спасение от проблема много от фирмите се обръщат към работещите на свободна практика.
Ако се вземат предвид и новостартиращите фирми в ранен етап, делът на напусналите „най-добри служители“ скача до 53%. Това е ужасяващо число!
„Откакто Голямото напускане започна миналата пролет, това стана извор на магия в технологичния сектор, който отбеляза най-високите проценти на оставки сред всички индустрии“, се каза в доклада, цитиращ статия в Harvard Business Review от 2021 г., която твърди, че оставките в ИТ сферата са се увеличили с 4,5%.
За да се справят, 73% от технологичните компании вече са наели фрилансъри. Те биват интегрирани в смесени екипи със служителите на пълен работен ден. Допълнителни 11% планират скоро да се обърнат към независими външни работници.
Близо половината от анкетираните шефове (42%) казват, че свободните професии вече съставляват над една четвърт от общата им работна сила. Защо? 71% от анкетираните казват, че фрилансърите дават на бизнеса им по-голяма гъвкавост по време на несигурни икономически времена. Наред с това 70% казват, че дистанционната работа ги е направила по-склонни да наемат ИТ специалисти на свободна практика.
„В миналото служителите на свободна практика често се бореха с повторяеми, рутинни възложени задачи, работейки напълно изолирано“, се казва в доклада. Сега, благодарение на факта, че много екипи вече работят „в облака“, стана много по-лесно да се изграждат смесени екипи.
Няма изгледи ситуацията да се промени скоро. Проучване на McKinsey от юли 2022 г. установи, че 40% от всички работници планират да напуснат работата си през следващите три до шест месеца.
Проблемите с набирането на персонал продължават
Въпреки че Голямото напускане е на ход, много от фирмите все още имат големи планове за наемане на хора. Ръководителите обаче съобщават, че са разочаровани от традиционния модел за набиране на персонал. 67% казват, че процесът се нуждае от „основен ремонт“, защото е твърде дълъг и скъп.
„Това е особено вярно, когато става дума за продуктови и инженерни таланти“, се отбелязва в доклада. „62% от основателите и изпълнителните директори в областта на технологиите казват, че им отнема средно 4 месеца или повече, за да попълнят свободните продуктови и инженерни позиции“. Освен това цели 80% заявяват, че са готови да наемат някой без висше образование – за всяка роля.
Над 40% от респондентите сочат, че са увеличили инвестициите си в програми за кариерно израстване и повишаване на уменията през последната година, за да задържат талантите си. Това включва схеми за формално кариерно израстване и програми за повишаване на квалификацията. 87% казват, че това е важно за техните служители, а 41% съобщават, че специално са увеличили инвестициите си в програми за повишаване на квалификацията през последната година.
Опасения относно стреса на работното място
Но основателите и ръководителите на технологични фирми се тревожат за своите служители и за себе си: 72% казват, че са загрижени за психичното здраве на служителите, а 62% признават, че са загрижени за собственото си психично здраве.
Те са фокусирани по подобен начин върху намаляването на стреса и управлението на мотивацията. 63% съобщават, че се притесняват от прегарянето на служителите, а 59% изразяват загриженост за собственото си претоварване.
Креативно лидерство и статукво
Друго интересно откритие от изследването е, че има поколение технологични лидери, които вече мислят креативно и нарушават статуквото от гледна точка на бизнес-организация, загърбвайки манталитета „изчакайте и гледай“ по време на несигурни икономически времена.
„Разпространението на дистанционна работа, независимите технологични таланти и смесените екипи от фрилансъри и служители на пълен работен ден би изглеждало фантастично преди няколко години – но сега много основатели, изпълнителни директори и работници технологичния сектор желаят именно това“, се казва в доклада.
„Тази тенденция вероятно само ще се ускорява, макар и с неравности по пътя. Докато променят начина, по който наемат нови таланти в лицето на квалифицирани независими работници, шефовете ще трябва да продължат да преосмислят начина, по който формират, управляват и оптимизират екипите си“, заключава анализът.
Не знам как може да слагате индийци и украинци в една категория, освен ако не сте русофили и това е нарочно. Индийците са в отбора на виетнамци, пакистанци, малайзийци… Българи, украинци, чехи, руснаци… сме друг отбор. Много е сходно с етноса. Имаме добри специалисти в определени области, по-добрите излезли навън. А това че българите сме най-добрите и как другите са общаци е байганьовщина, която води до излишно самочувствие често без необходимото покритие, което от своя страна до надуване на заплатите, което може да се сетите до какво. Досега големи компании заобикаляха България заради корупцията и политиците, сега и заради надути програмистчета-шефчета, които се представят за “софтуерни инженери”.
И статията и коментарите се базират на някакви общоприети представи за фриленсърите допълнени и с малко лични (представи).
Добре си пофантазирахте ..
минавам само да поздравя човека с първото мнение… ето това е безпристрастен , точен и обективен поглед над нещата…а не някакво пискане на брадати хипари от каравани, как някой искал да им посегне над мързела, пардон отдалечената работа 😉
Не знам дали ще се изтеглят ИТ компании от България, не съм чул такова нещо, но:
– вярно е, че се работи трудно с фрийлансъри/контрактори, независимо дали българи или от чужбина
– работата в офис, на живо е 100% за предпочитане, отколкото дистанционно
– не съм съгласен, че украинци и индийци могат да бъдат ефективна конкуренция на добри български програмисти. Работил съм и работя с хора и от двете страни и определено не съм доволен. Има единици читави, останалите, дори такива, които претендират да са senior-и – не стават. Индийците, специално, имат една особена “работна” етика, която просто не се търпи.
Не знам дали ще се изтеглят ИТ компании от България, не съм чул такова нещо, но:
– вярно е, че се работи трудно с фрийлансъри/контрактори, независимо дали българи или от чужбина
– работата в офис, на живо е 100% за предпочитане, отколкото дистанционно
– не съм съгласен, че украинци и индийци могат да бъдат ефективна конкуренция на добри български програмисти. Работил съм и работя с хора и от двете страни и определено не съм доволен. Има единици читави, останалите, дори такива, които претендират да са senior-и – не стават. Индийците, специално, имат една особена “работна” етика, която просто не се търпи.
Не съм сигурен, какво точно иска да каже “Истина”, но няколко изказани твърдения са доста грешни.
1. Никой не иска от програмистите да правят всичко.
2. Кадри има много повече, отколкото си мислите, просто не в България.
По различни канали дочувам, че повечето чужди компании в ИТ бранша обмислят да се изнасят от нашия пазар, като причините са две:
– прекалено високо заплащане
– прекалено ниско качество на продукта, предвид нивото на заплащане
– много претенции, много скатаване
Пазари на труда, които ефективно ни конкурират са Индия, Украйна, Латвия и други бивши съветски републики.
Дори Русия може да ни конкурира доста ефективно, но поради гео-политическите реалности, не участват в това състезание.
Накратко, какво ще правите, когато всички вземат да си затръгват?
Не няма да стане така напротив. Ще има яко прегаряне и много напускане защото за мизерните пари човек с интелект няма да бачка. Много по изгодно е да си нещо по малко отговорно и по малко стрес или без стрес за същите пари и вдигането на МРЗ много помага за това.
А и след като програмистите са и тестери пишат и юнит тестове че и даже в изискванията има да пишат и тестват и всички останали тестове- разбирай яко са я закършили за служители ала бай Иван (майстора на всичко, човека оркестър) е ще има яко липса на кадри. И доста ще трябва да се вдигнат заплатите че некой предимно е синиър или дори джуниър да излъже че е синиър и да се хване да бачка като оркестър.
Все пак дебили в парламента нямат и 7ми клас диплома и немогат да си кажат и клетвата и вземат по 7бона.
Миии, не 🙂
Ако фрийлансърът има нужната работна етика, реално допринася повече от редовите служители, включително при извънредни ситуации и спешни срокове.
Проблемът е, че 90% от фрийлансърите нямат нужната работна етика и реално работата с тях е голяма мъка дори и да са добри професионалисти.
Компаниите мислят, че така ще спасят продуктивността, защото на фрийлансърите се плаща на час свършена работа и се очаква да си отчитат работата с голяма точност – нещо, което служителите на трудов договор не правят, а често яко скатават.
Първи съществен проблем с фрийлансърите е, че се налага да взимат по няколко проекта, за да могат да си уплътняват времето, както и да са сигурни, че имат доходи, ако някой от проектите бъде спрян или има забавяния.
Втори съществен проблем, произлизащ от първия, е в това, че съзнанието на фрийлансърите е разпокъсано между множество проекти и реално нямат нужния фокус върху нито един от тях.
В резултат разработката върви бавно. Не може да се разчита на фрийлансърите да доставят кода в срокове, защото има непрекъсната борба за времето им.
Трети фактор, пак произлизащ от първите два, е трудната синхронизация на работата. Също, работят прекалено независимо от останалите и често правят неща, както те си решат, без да обсъждат с останалата част от екипа.
Четвърти съществен фактор е, че бъдейки платени на час, фрийлансърите приемат, че могат да работят, когато и както си искат, и да си взимат почивки и ваканции по свой график, без да предупреждават, като най-фрапантното е, че не рядко информират компаниите/екипите чак СЛЕД като са започнали почивката си.
В крайна сметка, компаниите ще предпочетат следния модел:
– основен екип в офиса, който разработва най-важните части от системата
– допълнителна помощ от фрийлансъри, на които ще се поверяват по-маловажни, относително независими задачи, които не са и много спешни.
Работата от вкъщи ще отпадне в следващите 1-2 години.