Когато лаптопи и соларни панели се оказват достатъчни

В ерата на дистанционната работа все повече хора искат да бъдат независими от електроразпределителните мрежи (снимка: CC0 Public Domain)

Работата от дома вече не е нещо нечувано, рядко или екзотично. По-интересното е, че все повече хора искат да се откъснат и от друга зависимост – тази от електроразпределителните мрежи.

Кейти Ериксън и Грег Мууни строят своя дом-мечта в планините на Британска Колумбия, Канада. Нямат връзка с електрическата мрежа – къщата е изолирана като самотен остров. Двамата точно така си представят живота си: мечтаят да бъдат възможно най-самостоятелни и затова са инсталирали слънчеви панели, батерии и резервен генератор.

Казват, че в региона нерядко се случват природни бедствия. „Когато има прекъсвания на електрозахранването в нашата общност, ние винаги сме си добре“, казва Кейти.

Системата им за слънчева енергия от 2100 вата е достатъчно голяма, за да поддържа малък хладилник, фризер, пералня и лаптопите, на които работят. Двамата се надяват след време да увеличат капацитета за генериране на слънчева енергия тройно или четворно.

През зимата двойката разчита на малък газов генератор, когато времето е облачно. Не им се случва да стоят на студено или на тъмно.

Не екзотика, а тенденция

Човек би си помислил, че този подход е подходящ само за шепа ентусиасти или бохеми, които мечтаят да живеят сами на отдалечено място. Но все повече млади семейства съзнателно избират да живеят именно така.

С нарастването на цената на енергията все повече домакинства обмислят инсталирането на слънчеви панели и батерийни системи, за да намалят разходите си – или дори да се откъснат изцяло от мрежата. Инсталират си миниатюрни електрически мрежи, които могат да продължат да работят, когато лошото време би прекъснало основното захранване. Щом имат панели на покрива и батерия, имат и ток, а щом има ток, лаптопите работят – работата ще бъде свършена, проблем няма.

Някои наричат това „островиране“ (от образуване на острови) или „островен режим“.

А какво би станало, ако едно селско училище може да направи същото?

Микромрежи

„Мисля, че се приближаваме към момента, когато всеки квартал може да има микромрежа“, казва Катрин Хамак, директор на специални проекти в Green Business Certification. „Изменението на климата кара хората да търсят алтернативни решения.“

Изграждането на микромрежи не е нещо съвсем ново, но едва в последно време започна да набира популярност. Изследванията дотук показват, че най-голяма ефективност се постига, когато енергийната независимост се реализира на ниво „малка общност“ – група от къщи, малки село, квартал от града.

В такава микро-мрежа всяко домакинство има свой източник на електроенергия – най-често соларни панели, но може да има и малка водна турбина или ветрогенератор в двора. Свързването на къщите в мрежа позволява батериите на всяко домакинство да поемат излишъците през цялото време на генерация. После, когато е нужна електроенергия за ежедневни дейности, никой не се притеснява, че собствената му домашна батерия може да няма достатъчно капацитет, защото в случай на нужда тя ще получи помощ от съседните акумулаторни системи.

При интегрирането на все повече източници и все повече акумулатори микрогридът може да поддържа и обществените функции в едно селище – училище, пожарна, приют за бездомни, център за спешни комуникации.

Нов бизнес

Нарастващият апетит поражда и все повече бизнес-интерес. Някои компании вече произвеждат миниатюрни „микромрежови системи“, готови за внедряване.

Когато ураганът „Мария“ връхлетя Пуерто Рико през 2017 г., прекъсвайки електричеството на целия остров, една такава фирма предостави решение със соларни панели и микромрежа, които се доставят готови за работа, комплектувани в транспортен контейнер. Технологията бе използвана за възстановяване на електроснабдяването на две училища и едно читалище.

Енергийно самостоятелни общности има вече доста години на някои места в Германия. Започнали експериментално с фотоволтаици по покривите, днес те са осъществили мечтата за пълна енергийна независимост. Не само това, но някои генерират по 700-800% повече електроенергия, отколкото се потребява на местно ниво. Какво правят с толкова излишък, след като и акумулаторите им са пълни?  – Продават излишъка. С парите от продажбата местните власти допълнително благоустрояват селищата.

За жителите на подобни региони това е сбъдната мечта. Бури, урагани и други бедствия трудно могат да ги засегнат. В къщите им е винаги светло. И щом работата им е в скута, всичко е наред.