Проектите на различни държави за е-идентичност катализират пазара на “цифрово доверие” (снимка: CC0 Public Domain)
Глобалният пазар на технологии за „цифрово доверие“ се очаква да се удвои до 537 милиарда долара към 2027 г., в сравнение с 270 милиарда долара през настоящата година. Обяснението е очевидно – търсенето на технологии за киберсигурност продължава да расте.
Пазарът на технологии за т. нар. „цифрово доверие“ обхваща решенията за киберзащита, цифрова идентичност, грижи за поверителността и неприкосновеността. Този сегмент продължава да расте в тандем с цифровизацията и киберпрестъпността.
Данните за очакваното удвояване са публикувани в изследователска статия, поръчана от SGTech – търговската асоциация на технологичния сектор в Сингапур. В нея цифровото доверие е дефинирано като „доверието, което участниците имат в цифровата екосистема, за да взаимодействат сигурно, по прозрачен, отговорен и безпроблемен начин“.
Взаимодействията включват не само цифровите комуникации между хората, но и предаването на данни между устройства, свързани чрез т. нар. интернет на нещата (IoT), както и системи за съхранение и анализи на данни. В основата на взаимодействията са киберсигурността, управлението, рискът и регулаторното съответствие, както и възможностите за цифрова идентичност.
Изследването, проведено от консултантската компания за социални иновации Eden Strategy Institute, предполага, че киберсигурността ще заеме „лъвския пай“ от глобалния пазар на цифрово доверие тази година. Следват консултантските услуги за цифрово доверие и проектите за цифрова идентичност.
Дигиталната идентичност се очертава като ключов двигател на растежа за бранша. Според анализа, приемането на тези системи продължава да се ускорява, тъй като все повече държави въвеждат инициативи за цифрова идентификация на гражданите си.
Например, Индия е показала „възхитителен успех“ в създаването на най-голямата в света биометрична цифрова идентификационна система с програмата Aadhaar, в която са се включили 1,3 милиарда граждани. Това е 99% от възрастното население на Индия. Китай също се готви да въведе национална система за цифрова идентификация по-късно тази година.
Други горещи акценти в развитието на цифровото доверие включват технологиите за подобряване на поверителността и разпределените регистрови технологии от типа на блокчейн. Те привличат интереса на рисков капитал, както и на компании, които искат да прилагат подобни технологии в различни сценарии на бизнес-употреба.
Освен пазарния потенциал на технологиите за цифрово доверие, изследването подчертава и заплахите за него. Те включват дезинформация, пристрастия към данните, непрозрачно вземане на решения в света на изкуствения интелект (AI) и нарастващо разпространение на киберпрестъпленията. Всичко това подкопава цифровото доверие в световен мащаб.
„Обещанията на глобалната дигитална икономика зависят от това дали има доверие между икономиките, компаниите и отделните лица, за да извършват транзакции помежду си“, казва Уонг Уай Менг, председател на SGTech. Както може да се очаква, след подобни констатации надеждата на Сингапур е да се позиционира като глобален дигитален лидер в сферата. И може би има основание да се вярва, че това е перспективата.
В Сингапур годишните приходи от технологии за цифрово доверие възлизат на 1,2 милиарда долара. Киберсигурността представлява повече от половината от този обем. В момента в сектора работят 15 000 души. За бранша се твърди, че може да спечели 3,4 милиарда долара годишни приходи и да наброява между 34 000 и 45 000 служители до 2027 г.