Бъдещето на Twitter под въпрос, анализатори очакват “ядрен” сценарий (снимка: CC0 Public Domain)
Стотици служители се сбогуваха с Twitter в последните дни. Технологичният свят следи с притаен дъх случващото се: или платформата ще се превърне в свръх-мощно „супер-приложение“, за каквото Мъск неведнъж е намеквал, или скоропостижно ще изчезне от лицето на света. Мнозина вече се питат дали няма да гръмне „атомна бомба“ в компанията.
След като придоби Twitter в края на октомври, Илон Мъск започна акция, която никой не очакваше. Че беше решен да отпрати досегашното ръководство на компанията – това бе ясно за всички. Но малцина очакваха да съкрати близо половината от работната сила във фирмата.
Че ще има реорганизации – също беше ясно. Но едва ли мнозина служители са очаквали да получат подобен ултиматум: или да се приготвят за „дълги часове“ работа в офисите, или да се махат. Мъск влетя в централата с усмивка и обещание за „хардкор“ бачкане. На всичкото отгоре декларира, че е дошъл краят на дистанционната работа.
Какво бъдеще може да очаква Twitter сега? Вероятността за хакване е повече от голяма, коментират наблюдателите на процеса.
Опасност от хакване
Twitter, подобно на всички големи уебсайтове и социални мрежи, ще бъде постоянно атакуван от злонамерени особи. Сега все повече хора имат основание да се опитат да попречат на спокойната работа на компанията. Измежду бившите служители, загубили работата си, е много вероятно да има недоволни, гневни, сърдити – такива, които не биха се поколебали да си отмъстят.
За щастие, поне според неофициална информация, малцина от освободените са инженери, разработчици или софтуерни архитекти.
От друга страна текущата политическа и икономическа обстановка и без друго е благодатна почва за масирани хакерски атаки. А мотиви има в изобилие. Световни лидери, политици и известни личности имат профили в Twitter с милиони последователи. Всеки от тях е чудесна мишена.
Това е проблем само по себе си, но за Twitter – още повече, като се има предвид, че миналата седмица ръководителят на отдела за киберсигурност на Twitter, Леа Киснер, напусна компанията. Тръгна си и главният директор по неприкосновеността Деймиън Кийрън, редом с главния директор по регулаторната съвместимост мариан Фогарти.
Трети потенциален фактор на заплаха е човешката грешка. Сега, когато служителите са наполовина, навярно някои ресурси ще са в недостиг. Трябва да се има предвид и, че самият стрес за хората, останали да работят, е огромен – психологическият натиск над тях е смазващ.
Към това може да се добави и вероятността да има гневни вътрешни служители – такива, които не са освободени или напуснали, но намират случващото се за лошо. Недоволният вътрешен служител е най-голямата киберопасност.
Тежка икономическа ситуация
Мъск, разбира се, едва ли има илюзии – предприемчивият бизнесмен добре знае за рисковете в съвременния дигитален свят. Все пак той е предприемачът, който превърна електрическата кола в нещо масово и който изстрелва ракети в космоса. Едва ли може някой да вярва, че подобен човек не е наясно с рисковете. Но той има предвид и други елементи.
В имейл до служителите и последвала среща на персонала Мъск не даде намек за светло бъдеще за компанията. В едно е-писмо Мъск описа тежките икономически обстоятелства, в които се намира компанията, и колко важна – според него – е абонаментната й услуга Twitter Blue за нейното бъдеще.
„Без значителни приходи от абонаменти има доволно голяма вероятност Twitter да не оцелее при предстоящия икономически спад“, каза Мъск в имейла. „Необходимо е приблизително половината от приходите ни да бъдат от абонаменти.“
Атомна бомба
В общественото пространство се появиха и коментари, че глобалната общност не бива да се изненадва, ако се стигне до „атомна бомба“ в Twitter. “Ядреният“ сценарий ще означава Мъск да декларира банкрута на Twitter и да приключи с нейното съществуване. Това не е невъзможен сценарий, макар да изглежда, че бизнесменът се забавлява да носи титлата „главен чуруликатор“ (Chief Twit).
Все пак засега има надежда, че предприемачът-мечтател, самоопределил се като „абсолютист на свободата на словото“, няма да посегне на синята птичка.