Нарастващият брой сателити в околоземна орбита разпали конкуренцията в нова технологична надпревара: борбата с орбиталните боклуци (снимка: CC0 Public Domain)
Когато Китай успешно изтегли един мъртъв сателит в „гробищната орбита“ тази година, това разтревожи експертите в Япония. Те се опитват да поставят страната си в челните редици на разширяващия се световен пазар в… премахването на космическия боклук.
Това е новата арена на технологична надпревара, която ще наблюдаваме в идните години. САЩ, Канада, Европа, Австралия ще се опитват да се позиционират, докато Китай и Япония си съперничат за лидерството.
Някои тълкуват китайския подвиг като демонстрация на „орбитална офанзива“ – способността да се извършват нежелани, близки подходи към други спътници. Технологията, използвана от китайците, е предшественик на това, което Япония бърза да изгради.
Количеството боклук в орбита около планетата ни представлява нарастваща заплаха заради опасността от сблъсъци. А с разгръщането на търговските космически дейности количеството отломки в орбита само ще става по-голямо. Някои компании по свята работят за разработването на средства за справяне с този боклук. Една от техниките предполага насочване на ненужните обекти от орбитата им надолу към Земята, така че да изгорят при екстремни температури при навлизането в атмосферата.
Няма правила, които да определят кой е отговорен за почистването. Няма и правила, определящи как да се случва това.
Япония възнамерява да играе ключова роля в това развитие. Страната засили сътрудничеството със Съединените щати в отговор на нарастващите космически възможности на Китай.
„В космоса Япония винаги е била страна на втора скорост. Първата предавка винаги е била Съединените щати, Съветският съюз и, напоследък, Китай“, казва Казуто Сузуки, експерт по космически политики в Университета за обществена политика на Токийския университет. „Това е златна възможност за Япония, но времето е много кратко.“
Събирачи на боклук в космоса
Ниската околоземна орбита е пълна с отпадъци. Десетилетията на изследване са оставили хиляди парчета вече безполезно оборудване и сателити, които обикалят планетата с над 44 хиляди километра в час. Някои са с размерите на дребно камъче, други – колкото училищен автобус.
Справянето с космическите отпадъци изисква сътрудничество и доверие между страните, особено най-големите замърсители – Съединените щати, Китай и Русия, наследник на някогашния СССР. Но това е недостатъчно предвид леденото състояние на отношенията между Вашингтон и Пекин, Вашингтон и Москва.
През 2021 г. Китай обвини Съединените щати в нарушаване на международни договорни задължения, след като тяхната космическа станция трябваше да маневрира, за да избегне катастрофа с участието на сателитите Starlink, управлявани от компанията SpaceX на Илън Мъск.
Сътрудничеството в областта би могло да „работи само ако страните желаят да поставят международните интереси над собствената си параноя относно военните опасения и не е ясно дали Китай е [склонен на това], а САЩ определено не са“, посочва Джонатан Макдауъл, астрофизик от Центъра за астрофизика Харвард-Смитсониън. „Проблемът е, че няма международен ръководител на въздушното движение в космоса“, добави той.
Япония с ясни планове и амбиции
Усилията а САЩ в посока почистване на космическите отпадъци са млади и бледни, но Япония върви бързо напред. Нейната Агенция за аерокосмически изследвания се присъедини към Astroscale – компания със седалище в Токио, за да завърши първата в света мисия за премахване на отломки и да предложи рутинни услуги за премахване до 2030 г.
Astroscale разработва и технологии за зареждане с гориво и ремонт на сателити в орбита. Това ще предотврати бързото остаряване на спътниците и ще помогне за удължаване на живота им. Същите технологии ще позволят и на мисиите на Astroscale да зареждат гориво в космоса и така всеки път да премахват повече отломки. Ето как Япония, която досега изисотаваше от глобалната космическа надпревара, е намерила начин да бъде ценен нов играч на арената.
„Космосът е голям, но орбитата около Земята не е. Трасетата, които използваме, са ограничени“, обяснява Крис Блекърби, бивш служител на НАСА, който е главен оперативен директор на Astroscale. „Ако продължаваме да слагаме неща в орбита и да ги оставяме там, рано или късно ще има инцидент. Не е въпросът дали, а кога. Трябва да намалим този риск.“
Работейки с Astroscale, японското правителство се опитва да създаде стандарти, които компаниите и държавите да следват. По-рано тази година кабинетът започна процес на създаване на правила и разпоредби за организации, участващи в изследванията и мисиите за премахване на космически отпадъци. Целта е прозрачността и уведомяването да станат норма, което – според експертите – е важно, за да се избегне разпалването на подозрения между конкурентите и възможни конфликти.
„Създаването на прецедент е чудесен начин да се държат отговорни другите страни“, казва Сузуки. „Това ще обвърже другите държави – не правно, а морално. И ако Китай, например, се опитва да намери различни начини да подходи към това, тогава може да се наложи да обясни защо прави нещо различно от това, което направи Япония“.
Надпревара
По петите на японците са компании от Северна Америка, Европа и Австралия. В Съединените щати например най-активни са Lockheed Martin и Raytheon. Там Федералната комисия по комуникациите (FCC) наскоро реши да намали правилото за „излизане от орбита“ на сателитите, след като са си изпълниил мисията: 25 години на 5 години. Obruta Space Solutions действа в Канада. Тя е сключила договор с космическата агенция на страната за разработване на технология за отстраняване на космически отломки. Швейцарският стартъп ClearSpace работи с Европейската космическа агенция, за да прави същото.
Нарастващата роля на Китай
И все пак най-голяма нужда от почистване скоро може би ще има Китай. Страната, която изпрати първия си сателит едва през 1970 г., има за цел да стане световна космическа сила до 2045 г. И с повече от 500 спътника в орбита към април, повече изстрелвания на ракети от всяка друга страна за няколко години, изграждане на собствена космическа станция и процъфтяваща търговска космическа индустрия, тя е готова да създаде и доста космически отломки след себе си.
Само за пример може да се посочи случаят, в котио през 2007 г. Пекин изстреля балистична ракета към един от повредените метеорологични спътници в орбита. Ударът създаде най-големия облак от космически отпадъци. Над 3000 къса се разхвърчаха и ще останат в орбита десетилетия напред.
Точно в светлината на този инцидент и развитието от последните години е съществено, че китайският сателит Shijian 21 достигна до увреден сателит, скачи се с него и след това го изтегли в така наречената „гробищна орбита“, далеч от редовните оперативни орбити. Китай уведоми Службата за космически въпроси на ООН преди действията си, което Сузуки нарича „добър знак, че Пекин признава важността на прозрачността в тези усилия“.
По отношение на премахването на космически отпадъци Китай подкрепя и следва насоките на СКВ при ООН, както и на Междуагенционния комитет за координация на космическите отпадъци. През май 2021 г. например правителството публикува нови стандарти за управление на малки спътници, които изискват от операторите да представят планове за деорбитирането на апаратите, наред с подробни мерки за безопасност в случай на неизправност.
„Амбицията на Китай е да бъде третиран с уважение и да бъде разглеждан като равен на Съединените щати“, анализира Макдауъл. „Има области като активното отстраняване на отломки, където САЩ наистина е изтървал топката и сега има възможност Китай да поеме лидерството.“