Справянето с недостига на ИТ кадри за малките фирми е въпрос на умение за култивиране на таланти. Формулата е съчетание от вечно самоусъвършенстване, в което всеки от ИТ талантите съзнава своята стойност и я надгражда постоянно, а фирмената среда му осигурява възможностите за развитие. Това сподели ръководният екип на IBS България на юбилейната си 10-та конференция „IT Compass 2022”.
Дефицитът на таланти е проблем за ИТ индустрията в глобален мащаб. За малките ИТ фирми е невъзможно да предоставят на своите кадри кариерно израстване във вертикала. „Когато сме малко на брой, ние не можем да предоставим на служителите си възможност да станат ръководители на големи екипи с по няколко десетки служители. Нашата цел за хората в екипа е друга – да се изграждат като професионалисти в дадена област”, сподели главният изпълнителен директор на IBS – Горан Ангелов.
Професионалното развитие в дадена област предполага натрупване на задълбочени познания и постоянното им разширяване. „За нас показателно за наличието на такива познания е възможността да станеш преподавател, да учиш другите на това, което знаеш”, каза мениджърът. Преподаването изисква наистина добро познаване на материята: способност да бъде обяснена в детайл и да се отговори на всякакви възможни въпроси. Подобна задълбоченост не може да се постигне само с теоретична подготовка, разбира се. Нужна е постоянна практика.
„Стремим се да даваме на хората си автономност – да решават в каква посока, с какво темпо да се развиват. Но това не може да се случва, без те сами да поемат инициативата. Това е ключът към развитието в ИТ кариерата, защото знанията остаряват бързо и човек трябва да има хъс постоянно да се самоусъвършенства” – така CEO-то на IBS описа стратегията за развитие на уменията на служителите.
Нормално, естествено, човешко е в подобна динамична среда да има стремеж към запазване на статуквото, сподели още ръководният екип на IBS по време на дискусия в края на форума. Съпротивата срещу промяната е естествена човешка реакция и тя е налична навсякъде, във всички сфери. Справянето с този несъзнателен стремеж е скрито в стимулите.
„Човек не иска да си променя рутината, защото тя прави работата му удобна. Но ако има стимул, човек би подкрепил промяната. Това се стараем да правим – да работим с емпатия, с разбиране, за да накараме хората да харесат дадена промяна, да ѝ станат фенове и съмишленици”, разказа Ангелов.
Позитивите от коя и да е промяна в начина на работа се усещат със закъснение – понякога дори след цяла година. Когато екипите са убедени, че промените са за добро, хората са склонни сами да се обърнат към ръководството и да споделят за новите тенденции, които забелязват. Това създава фирмена култура, която сама по себе си противостои на стремежа към рутинност, обобщи мениджърът.
„Като компания се стараем да сме в час с най-новото в технологиите. Стремежът ни е ситуацията да е печеливша и за нас, и за клиентите ни. За съжаление сме се сблъсквали със съпротива към нововъведенията, но се стремим да накараме клиентите сами да поискат промяната. Но понякога това е болезнен процес”, сподели Свилен Станчев, търговски директор в IBS България и подчерта, че добрите практики в сферата на продажбата на услуги означават най-вече компанията, предоставяща услугите, да бъде честна с клиентите си.