Няма как без правителствени регулации да бъдат накарани фирмите за социални медии да налагат възрастови ограничения, за да помогнат на децата по света да се справят с въздействието им върху психичното им здраве. Радикалния възглед изрази известната актриса Кейт Уинслет в телевизионно предаване преди няколко дена, с което тя отново сгорещи дискусията за вредното влияние на социалните мрежи над децата.
Говорейки пред медиите, актрисата посочи нещо, което мнозина усещат и знаят, но не могат да преборят: родителите се чувстват „напълно безсилни“ да помогнат на децата си да се справят със социалните медии и опасностите в тях. Становището на Уинслет отразява виждане, което все повече хора споделят: фирмите-оператори на социални медии няма доброволно да ограничат вредното си влияние над подрастващите, това може да стане само чрез външно задължение.
Мнозина родители забелязват проблемите в поведението на децата си при интензивно използване на социални мрежи. Най-честото проявление е раздразнителността и нервността. Нерядко се наблюдава срив на самочувствието и самоуважението. Това, според психолози, се дължи на „очакваните мнения и оценки на връстниците“. По същата причина и самотата нахлува в живота на много от младежите. Зачестяват депресиите. Самоизолацията често върви по петите на гореизброените явления.
Успоредно с психологическите ефекти има и неврологични смущения. Претоварването на сетивата влияе зле на нервната система. Нерядко това води и до когнитивни смущения. Родителите наблюдават разсеяност, неспособност за концентрация, слаба памет и др.
Проблемът с децата и социалните медии всъщност е тема на нов филм с участието на Уинслет. Именно той стана повод болната тема отново да бъде сложена на масата.
[related-posts]
В пълнометражната драма Уинслет играе заедно с дъщеря си от реалния живот Миа Трипълтън. Звездата от „Титаник“ сега влиза в ролята на майка на тийнейджърка, чието психично здраве започва да страда, тъй като момичето бива все по-погълнато от социалните медии. 17-годишната Фрея от филма става по-затворена, все по-некомуникативна, изостава в училище, самоизолирана. Връзката й със социалните медии става все по-разрушителна.
Филмът е замислен с желанието да провокира дискусия за това как родителите могат да помогнат, „когато могат ясно виждат, че има проблем“. Причината е нуждата от осъзнаване, че става дума за нещо повече от това децата да са обсебени от телефоните си.
Родителите имат потребност да видят отвъд физическото устройство – „какво всъщност се случва чрез този телефон, как то влияе върху детското самочувствие, как влияе върху хранителните навици, психическото им състояние и дори появата на мисли за неща като самонараняване“, каза Уинслет. Законотворците трябва да действат, за да защитят децата, смята актрисата.
“Децата нямат когнитивните способности да премислят и оценят опасните ситуации. Те не могат да преценят защо дадено явление може да е вредно,” разяснява д-р кейт Ешелеман, детски психолог. “Затова нерядко децата поставят себе си в риск.”
Родителите трябва да са изключително бдителни, ако все пак решат да позволят на децата си да ползват социални медии. На първо място майките и бащите следва да говорят с децата си за очакванията и реалностите, предупреждава д-р Ешелман.
Възрастта не е основен фактор, когато става дума за допускането на децата в социалните мрежи, предупреждава още психоложката. Дори детето да е достатъчно голямо на години, то може да не е психически готово за преживяванията, които го очакват. Всеки родител имате добра представа за нивото на зрялост на рожбата си и и как подрастващият взаимодейства с други хора като например треньори и приятели.
За тези, които не са сигурни, д-р Ешлеман предлага да направят тестов период за децата си в социалните медии.
Най-вече е важно родителите да са наясно какво съдържание консумират децата в социалните мрежи. Те трябва да са наясно защо детето се интересува от даден профил в определена платформа, какво „следи“, за какво използва получената информация. „Ако чуете за популярна тенденция в TikTok или за новинарска история, говорете с децата си какво мислят и какво са видели“, казва д-р Ешлеман.
