Чип-индустрията в САЩ и Европа се стреми да диверсифицира не само производството, но и всички части от веригите за доставка (снимка: CC0 Public Domain)
Общата пазарна капитализация на десетте най-големи глобални компании за чипове е намаляла с 34% за една година: от 2,9 трилиона долара през ноември 2021 г. до 1,9 трилиона долара към ноември 2022 г. Влияние имат всички глобални икономически проблеми — инфлацията, повишаващите се лихвени проценти, по-ниското потребителско доверие, колебанията на фондовите пазари, геополитическата обстановка и търговските войни.
Съществен принос за спада има геополитическата картина, анализират специалистите на Deloitte в нов доклад за състоянието на полупроводниковата индустрия. В своя разбор на перспективите пред бизнеса с чипове през 2023 г. анализаторите говорят още за икономическа несигурност, прекъсвания във веригите за доставки, достъп до важни суровини и цени на енергията в световен мащаб – и особено в Европа.
Решението на САЩ от октомври 2022 г. за затягане на правилата около износа на модерни полупроводникови технологии за Китай вероятно ще формират пейзажа за цялата индустрия през 2023 г., се казва в доклада. В отговор на ограниченията много компании за чипове намаляват разходите, редуцират броя на служителите и изтласкват назад във времето – ала не отменят – капиталовите разходи за допълнителен капацитет. През 2023 г. капиталовите разходи ще бъдат по-високи в сравнение с 2020 г., подчертава Deloitte, но ще останат по-ниски от предишните очаквания за годината.
Съображения
Картината не е чак толкова мрачна, колкото звучи на пръв поглед. Deloitte очаква, че 2023 г. „може да действа като пауза, която дава време за освежаване и позволява на индустрията да обмисли“ проблеми, включително:
• изместване на производството по-близо до родна територия – както чрез изцяло нови фабрики, така и чрез разширяване на съществуващите съоръжения, при широко прилагане на т. нар. „friendshoring“, тъй като индустрията и правителствата признават, че никоя държава или регион не може да бъде истински самодостатъчен в това отношение;
• управление на рисковете и предизвикателствата от диверсификацията, които идват с локализацията и поддържането на „friendshoring“;
• дигитално трансформиране и дигитализиране на много части от процеса: финансово планиране и операции, управление на поръчки и веригата за доставки.
Местене на производствата
Сега задачата на производителите на чипове в САЩ и Европа е да направят вътрешния си индустриален капацитет по-самостоятелен, се казва в доклада на Deloitte. Това е трудно. Има много и различни видове чипове, предназначени за различни приложения, съответно за различни крайни пазари. Различните чипове изискват различни размери на пластините, различни технологии на обработка, различни материали, съоръжения, инструменти за проектиране и толерантност към радиация, се отбелязва в доклада.
Болката тук е, че в някои случаи има само един-единствен производител или източник за критична част. Това увеличава рисковете, тъй като единичният доставчик може да бъде унищожен от природно бедствие, военен конфликт, епидемия, или смущения в сродни сектори, от които е зависим, например енергетиката.
Някои производители се стремят към изнасяне на производствените мощности надалеч (offshoring), други – на родна територия (reshoring), трети търсят как да изградят мощности на приятелска земя (friendshoring). „Вземането на решение относно този микс ще е различно за всеки производител и за всяка държава – и точно това ще направи 2023 г. интересна година“, се казва в доклада.
„Решенията ще отекнат в следващите години: нови или разширени съоръжения, градени през 2023 г., вероятно ще продължат да работят през 2030 г. и след това, съответно същото важи и за веригите на доставки“, подчертават анализаторите.
Интересното е, че купувачите започват да изразяват предпочитания за това къде се произвеждат чиповете, които ползват – вече е важно не само какво правят и колко струват полупроводниците, отбелязва докладът.
Амбиции в Европа и САЩ
Чип-индустрията в САЩ и Европа се стреми да диверсифицира не само производството, но и всички части от веригите за доставка на полупроводници, включително сглобяването и тестването. И двата икономически лагера се опитват да изместят производството на чипове от традиционните „крепости“ в Азиатско-Тихоокеанския регион към по-близки локации – съответно Северна Америка и в страни от ЕС.
„Съединените щати и Европа са си поставили амбициозни цели за увеличаване на вътрешния капацитет за производство на чипове. САЩ възнамеряват да увеличат своя дял от вътрешния капацитет от 11% през 2020 г. на 30% през 2030 г., а Европа се стреми да разшири своя дял от 9% до 20% за същия период“, се казва в доклада. „За същия период от време се очаква глобалната чип-индустрия да се удвои, приблизително”.
Дигитална трансформация и в чип-индустрията
Тъй като глобалната полупроводникова индустрия навярно ще нарасне до 1 трилион долара приходи до 2030 г., растежът ще изисква инвестиции във високотехнологични материали, оборудване и услуги за производство на пластини, според доклада. Тук се очаква да се намесят интегрираните платформи за данни, новото поколение ERP, решенията за планиране и системи за сътрудничество с доставчици заедно с изкуствения интелект и когнитивните технологии.
Платформите за анализ на данни, които са интегрирани в системите за ERP, планиране и снабдяване, могат да помогнат на компаниите за полупроводници да предскажат критични събития, които биха могли да увредят веригата на доставки, като например неочаквани метеорологични събития, транспортни затруднения, логистични предизвикателства, сътресения на пазара на труда – все неща, които изискват адекватни и навременни мерки.
„Споделянето на данни и разузнаване в реално време в екосистемата ще е от съществено значение за изграждането на цифрово-свързана верига за доставки“, се казва в доклада. Свързаната мрежа от партньори по веригата за доставки може да помогне на компаниите за чипове да се справят с множество проблеми в своите търговски и партньорски организации и проактивно да управляват своята логистика и складово планиране.
Deloitte съветва да се възприемат решения от типа Индустрия 4.0, например като цифрови близнаци в дейността на интелигентните фабрики. Това ще позволи на производителите на чипове да произвеждат електронни части и компоненти на поискване и да ги доставят до клиентите по гъвкав начин.