Дигитализация в училище: освен ползите, да забележим и негативите

Време е дигитализацията на образованието да спре да бъде самоцел и да не се разглежда като панацея, призовава експерт по ИТ в образованието (снимка: CC0 Public Domain)

Мултимедията в образованието помага знанията да се усвояват много по-бързо. Но това се постига чрез повишено стимулиране на сетивата. Високото ниво на стимулация уморява мозъка по-бързо. Освен това в мултимедията нещата се случват много бързо и мозъкът свиква на високото темпо. Това, в дългосрочен план, уврежда способността на децата да учат. За тях реалният свят става скучен и безинтересен. Пристрастяват се към мобилните телефон и това наподобява увлечението към алкохола и дрогата.

Мултимедията в класната стая трябва да бъде много внимателно, умерено и точно дозирана, убеден е Георги Матеев (снимка: личен архив)

Когато се изготвят програми за дигитализация в образованието, тези негативни ефекти трябва да се имат предвид, наред с ползите, казва Георги Матеев, консултант по проекти от сферата на информационните технологии в образованието. Матеев се занимава с програмиране от 1998 г., когато, като шестокласник, създава мултимедиен учебник по химия за съучениците си и с разработката печели втора награда на национално ИТ състезание на ИК „Анубис“.

Като консултант по ИТ в образованието е работил в Германия и Великобритания. Убеден е, че технологиите следва да помагат на учениците в образованието, но точно там, където носят реална добавена стойност. Например, в уроците по химия, когато за децата е трудно да си представят взаимодействията на ниво атоми и електрони, представянето на 3D видео би било много по-лесно разбираемо. Отвъд това обаче ученето чрез реално, физическо преживяване е далеч по-стойностно и ефективно от показването на дигитално съдържание, вярва Георги Матеев.

„Има един назряващ проблем в образованието, който всички трябва да забележим колкото се може по-скоро. Това е дигитализацията на образованието. Или по-точно българската му версия.

На дигитализацията се гледа като на панацея и решение на всичките проблеми. Във всеки кабинет трябва да има интерактивна дъска, учебниците трябва да бъдат дигитализирани, трябва децата да имат „дигитална раница“ и общо взето мултимедията трябва да присъства във всеки час.

Пиша тези редове като човек, който в училище е печелил втора награда на национално състезание по ИТ именно с проект за мултимедиен интерактивен учебник по химия. Като човек, който 10 години преди „пандемията“ е писал система за онлайн-обучение за образователното министерство на Великобритания. Като човек, който, когато е учил на компютъра, повечето днешно образователни иноватори не са знаели какво е това. Като човек, който много добре знае какви са краткосрочните ползи, но след над 20-годишен опит може да каже и какви са дългосрочните вреди.

А те са огромни –и лично според мен сериозно надхвърлят ползите.

Интерактивните мултимедийни учебни пособия постигат много добри резултати краткосрочно, защото чрез мултимедията се стимулират много повече сетива. Освен текст от хартия, мултимедията добавя и звук, и видео. Човек може не само да чете и да си представя какво му обясняват, може да го види, да го чуе, нерядко дори и да го „пипне“. По този начин, разбира се, нещата се усвояват много по-бързо. Ако учебното помагало включва и практически упражнения под формата на игри и са разработени наистина качествено, децата имат възможност веднага да приложат усвоеното в игрови ситуации, много близки до реалните.

Всичко това е чудесно. Какво стои скрито, обаче, под върха на айсберга?

Повишената концентрация се постига благодарение на повишеното стимулиране на сетивата. Това високо ниво на стимулация е нетипично за човешкия мозък. То изисква по-висока мозъчна активност, за да бъде преработена информацията. В резултат, мозъкът се уморява по-бързо. Освен това в мултимедията нещата се случват много бързо и мозъкът свиква на високото темпо.

В мозъка се случват определени биохимични процеси, които нерядко наподобяват състояния като след употреба на наркотични вещества. Детето свиква с високата възбуда и се пристрастява към нея. Идва момент, когато скучният реален свят престава да бъде интересен. Всички сте виждали дете, което изпада в истерия, когато му вземат мобилния телефон, нали? Това е точно симптом на абстиненцията.

В дългосрочен план това може да доведе до сериозни поведенчески и психични проблеми. А ако се стигне до там, то всичко, научено чрез интерактивното обучение, губи своя смисъл, защото нестабилният човек няма как да го приложи на практика. Така е, защото никой не иска да работи с него, да го наеме на работа или да го задържи – защото е неуравновесен и „наркоман“ в психически аспект.

При малките деца екранната зависимост води до състояния, наподобяващи аутизъм. Примерите са хиляди. Деца, които са диагностицирани с аутизъм, скоро престават да бъдат аутисти, ако преминат един курс на лечение в „комуна“ и там бъдат оставени за няколко месеца без никакъв досег с дигитални устройства.

Самият екран сам по себе си пренатоварва мозъка. Някога екраните бяха с разделителна способност 640×480 или 800×600 и трептяха с честота 60-75-100Hz. В момента имаме Full HD, 4K и 5K монитори, които би трябвало да не натоварват очите толкова със своята прецизност – но за сметка на това те изпращат в пъти повече информация до мозъка и изискват в пъти повече мозъчна активност за подсъзнателното им обработване. Това води до изменения в мозъка, при които се нарушава балансът между сивото и бялото вещество. За развитието на малките деца това може да е пагубно.

Всичко това е научно доказано и дори в България има специалисти – невролози и невропсихолози, които се занимават с екранната зависимост и последиците от нея. В САЩ зависимостта от компютри е най-разпространената – и е една от най-тежките за лечение. Хората много по-лесно отказват цигарите и някои наркотици, отколкото преодоляват зависимостта си към интернет! Тя вреди на социалния им живот, на съня им, на здравето им.

С всичко това искам да кажа, че мултимедията в класната стая трябва да бъде много внимателно и точно дозирана. Тя следва да се използва само там, където е наистина необходимо. Не е оправдано да слагаме първокласници пред екран, за да се учат да броят. Човек може да брои точките на листа, химикалите в стаята, дори ламелите на паркета – действително няма нужда от екран, за да се научат децата да броят. Не си струва да натоварваме мозъка чрез екран за всяко нещо, защото така той ще се умори по-бързо и накрая ще научи по-малко.

Хората, които вземат решения за въвеждането на мултимедията в класната стая, трябва да са наясно не само с ползите от дигитализация, но и с вредите от нея. Важно е те да са пределно наясно и с двете страни на медала, за да могат да вземат адекватни решения. Сега е време да се анализира какво причини ОРЕС на децата само за 2 години „социална дистанция“.

Простата истина е такава – децата учат по-добре чрез преживяване. Преживяването няма нужда да е дигитално! Просто се иска малко въображение. Полезната „иновация“ са училищата в природата, където децата се разхождат в гората, отглеждат цветя, зеленчуци, играят си с животни. Учене чрез преживяване, докато тялото е в движение и в контакт с реални предмети вън и на чист въздух. Във всяко отношение това надминава ученето пред трептящ екран, седейки на стол в стая с отдавна издишан кислород (който е изключително важен за мозъчната активност)“, обобщи Матеев.