Защо стачкуват американските писатели пред Netflix

Филмовите сценарии спокойно могат да се пишат от AI, вместо от писатели-сценаристи, вярват продуцентите в някои от големите медийни и стрийминг-платформи (снимка: CC0 Public Domain)

На 4 май, сряда, пред централата на Netflix в Ню Йорк се събраха стотици членове на Гилдията на писателите на Америка (WGA). Те бяха там, за да изкрещят: писателите отказват да бъдат заменени от AI.

Във въздуха се носеха плакати с лозунги като „Не позволявайте ChatGPT да пише „Йелоустоун“ и „Не превръщайте творчеството в Uber“. Тези табели се отнасяха до безпрецедентния възход на изкуствения разум. Писателите – предимно автори на филмови сценарии – поискаха да се регулира използването на AI чрез профсъюзни проекти, но настояването бе посрещнато с категоричен отказ от медийните студиа.

Какво искат пишещите братя?

Много от тях са сценаристи на филми и получават заплащане за всеки епизод в платформите за стрийминг. Това, от което се боят, е обезценяването на работата им, което се очертава заради използването на AI програми за генериране на текст и писане на диалози.

Алиансът на филмовите и телевизионни продуценти (AMPTP), който представлява редица големи развлекателни компании като Netflix, Amazon, Apple и Disney, отговори на гилдията, че вместо да забраняват използването на AI, студиата ще бъдат в готовност за провеждане на годишни срещи за обсъждане на „напредъка в технологиите“.

Точно този отговор предизвика тревогата на гилдията на писателите. Точно той ги изведе на улицата. От думите на студиата стана ясно, че ръководителите в медийния бизнес са повече от готови да се опитат да заменят писателите с AI.

„По същество седнахме на масата и казахме, че „сценариите се пишат от писатели, а писателите са хора“. Но те ни отговориха с дистопичното предложение: „Е, какво пък ще стане, ако не са хора?“, казва Джош Гонделман, сценарист на телевизионни комедии и член на WGA.

Вместо да започне дискусия за това как изкуственият интелект може да бъде интегриран в индустрията и какви защити трябва да бъдат въведени за писателите, реакцията на медийния бизнес попари творците. „Просто ни казаха, „веднъж годишно ще ви информираме колко много от вас заменихме с машини“, гневен е Гонделман.

Справедлива регулация

Много от стачкуващите писатели са категорични, че позицията им не е против изкуствения разум като цяло. Те просто искат регулация в подкрепа на работещите хора.

„Технологиите се променят много бързо. Авторите са наясно с това. Знаем, че AI е нещо важно и вероятно ще бъде инструмент, който ще се използва в бъдеще. Всичко, което искаме да направим, е да се уверим, че балансът ще е справедливо регулиран“, обяснява Саша Стюарт, ТВ сценарист и комик. „Искаме да сме сигурни, че в края на краищата сценарият е написан от човешко същество.“

Творците – писатели, сценаристи, както и всички други – са отражение на състоянието на обществото,“ казва Ахмаду Гарба, филмов и телевизионен сценарист. „Това е причината, поради която не можем да приемем някаква нова технология, която все още не разбираме напълно, да ни замени. Технологиите не могат да са отражение на обществото“.

Профсъюзът, който изведе писателите на улицата, има и предложение за договор, който е готов и обхваща промените, наложени от възхода на AI. Творците знаят, че ако границите на AI не бъдат определени точно сега, технологията ще продължи да се развива бързо и, попаднала в ръцете на студийните ръководители, ще подложи на изпитание обхвата и качеството на работата на писателите.

Това е проблем, който отива далеч отвъд света на холивудските и телевизионните сценаристи. Компаниите, които изграждат AI, позиционират своите разработки като инструменти, които могат да автоматизират работата във всички сфери на дейност и това може директно да остави хората без работа.

„Ако не се разберем сега, AI технологията ще напредне толкова бързо, че вече няма да е възможно да договорим справедлив договор в контекста на AI – дори след само три години”, коментира Лиз Хайнс, писател и сценарист на телевизионни поредици. „Трябва да го направим сега или никога“.

Какво отнема AI

Мултимедийният бизнес, изглежда, вижда нещата по друг начин. Много ръководители на студиа вече изказват гласно желанието си да използват AI за генериране на сценарии и концепции за предавания и филми.

„След една година ще има ли сценарий, написан от AI? Да“, категоричен е Тод Либерман, филмов и телевизионен продуцент. Колегата му Роб Уейд, ръководител на развлекателния бизнес на Fox, добавя, че AI няма да се използва само за сценарии, но и за редактиране.

Това отношение е обидно за творците. „Когато вицепрезидентите на глобални стрийминг компании казват: „Не вярвам в качеството“, тогава може би няма значение, че AI не може да направи нещо толкова умно или креативно като човек“, посочва Грег Ивински, комедиен сценарист и член на комитета за преговори с AMPTP. Преговорите, изглежда, буксуват.

Решението на филмовите студиа да впрегнат AI вместо хора в писането на сценарии „отнема сърцето и душата на това, което писането представлява по същество“, казва Алекс Сарагоса, телевизионен писател и бивш журналист. „Отнема и храна от устата ни, отнема способността да дадем добро образование [на децата си], да плащаме наем, да живеем живот, в който има възможност за развитие“.

Битка за всички застрашени професии

Протестите на писателите в Ню Йорк са далеч от нас, но тази битка за регулирането на AI е нещо, което ще създаде прецедент за редица индустрии и ще повлияе на законотворчеството в много държави по света. Изходът от преговорите ще е знаков за всички професии, застрашени от изкуствения разум: художниците и аниматорите, фотографите, актьорите и дубльорите, журналистите, видео-монтажистите. Всички те виждат как техните умения вече влизат в сянката на AI дубликати и изцяло нови творби, създадени от AI.

„Надяваме се, че ще е емблематично решение не само за нашето движение, но и за работническото движение като цяло, защото трябва да разберем как да включим AI по разумен начин в договорите на хората, така че да обогатява живота ни и да го прави по-лесен, трудът ни да е по-спорен, да имаме повече свободно време, но също така да са защитени стойността на нашия труд и нашата собствена стойност“, казва Хайнс.