Индийският център за компютърни разработки C-DAC обяви първия в страната самостоятелно създаден високопроизводителен процесор (HPC). Чипът, наречен Aum, стъпва на архитектурата Neoverse V1 Zeus (Arm v8.4) и може да се мащабира до 96 ядра. Очаква се на пазара през 2024 г., произвеждан по 5-нм технология от TSMC.
Aum чипът е разработен като част от Националната суперкомпютърна мисия, която има за цел да намали зависимостта на Индия от възможни ограничения за износ, отбелязва Tom’s Hardware. В бъдеще центърът за разработка ще конкурира Intel и AMD в областта на високопроизводителните изчисления и чиповете за персонални компютри.
Чиплетът A48Z, който е в основата на 96-ядрения Aum процесор, имат 48 ядра Arm Zeus (базова честота 3 GHz, турбо честота 3,5 GHz), допълнени от 96 MB L2 кеш с директен достъп и още 96 MB споделен L3 кеш. Чиповете Aum могат да бъдат оборудвани с до 64 GB HBM3 памет на 5,6 GHz (въпреки че контролерът поддържа до 6,4 GHz) и честотна лента от 2,87 TB/s. Те поддържат до 16 канала DDR5 памет на честота до 5200 MHz, осигурявайки пропускателна способност от 332,8 GB/s.
Чипът има 128 PCIe 5.0 шини, 64 от които позволяват използване на допълнителни ускорители (като GPU- или FPGA-базирани изчислителни ускорители). Останалите 64 шини вероятно се използват за вътрешната комуникационна структура на чипа – кохерентна мрежова мрежа в стил NUMA, с връзки към паметта, базирани на протокола CCIX. Тази мрежа се използва и за комуникация между два Aum сокета и заимства някои дизайнерски функции от Infinity Fabric на AMD.
Aum ще предложи 4,6 терафлопа производителност на сокет и 3TB/s обща честотна лента на паметта. Това ще осигури съотношение байт на флоп от 0,7, доста над 0,38, постигнато от японския Fugaku – най-бързия суперкомпютър, базиран на Arm, и доста над Summit на IBM-Nvidia (<0,2 байта/флоп). Въпреки това, TDP на индийския чип ще бъде 300 вата, което означава по-ниска енергийна ефективност в сравнение с A64FX Arm-ядрата на Fugaku.
Ако всичко върви по план, индийският процесор Aum ще стане силен конкурент в суперкомпютърното пространство. Очевидно индийците са свършли много работа за подобряване на подсистемата на паметта като цяло. Следващата стъпка на C-DAC може да бъде персонализиране на ядрото на процесора, което ще проправи пътя за по-суверенен чип в Индия и ще даде тласък на „национализацията на чиповете”.
колко 50 години ще им трябват да убедят някой да купи циганските им процесори?
Така почнаха и преди 20 години с колите ТАТА – цигански, ама отвътре било Мерцедес 😀
Та , като се огледам в Европа нема ни една тата…така и процесорите…
Айде да се маха зависимостта от сащ за процесори!