Признаците на нарастващото геополитическо напрежение между САЩ и Китай могат да бъдат забелязани навсякъде, като се започне от летящи метеорологични балони и се стигне до забраните на разни социални медии. Но то е най-очевидно при схватките в полупроводниковия бизнес. Да, става дума за микроскопичните пластини от силиций, известни още като чипове.
Полупроводниците са онези малки частици от съвременните технологии, които са „мозък“ на всичко около нас – от микровълни фурни до военни оръжия. Индустрията струва повече от 580 милиарда долара. Цифрата говори достатъчно за значението им за световната икономика.
Място на следващия глобален конфликт?
Поради това източник на безпокойство се явява фактът, че над 90% от полупроводниците в света се произвеждат на място, което е обект на битка за териториално и политическо надмощие: Тайван. За тази малка островна държавица мнозина се опасяват, че може да се окаже мястото на следващия глобален военен конфликт.
Китай отдавна дава знаци, че има желание да анексира Тайван. САЩ пък прави всичко възможно да не се стигне до такова положение, защото Тайван е източникът на повечето полупроводници, които американските фирми използват.
Пекин иска да увеличи своя капацитет за производство на полупроводници, за да има по-голяма независимост в случай, че апетитите към Тайван катализират някакви събития, но също и като средство за развитие на армията си, за да бъде подготвена за евентуален конфликт. САЩ пък традиционно използват инструментите на влияние в международната търговия, за да се противопоставят.
Показателна за амбициите на Китай е следната статистика: Китайската полупроводникова индустрия е наброявала около 1300 регистрирани компании през 2011 г., но техният брой се е увеличил до 22 800 в периода до 2020 г.
Красноречиви политически ходове
Политическите ходове, които съпътстват нарастващото напрежение, са красноречиви. Миналата година администрацията на американския президент Байдън наложи широкообхватен набор от ограничения, които да попречат на Китай в полупроводниковия бизнес, включително мярка, забраняваща на китайски компании да имат достъп до чипове, произведени с американска технология където и да било по света.
През март Нидерландия потвърди, че се е присъединила към споразумение със САЩ и Япония за ограничаване на износа на модерни технологии за производство на чипове.
Пекин надали лесно ще се впечатли от подобни забрани. Има данни, че Китай подготвя пакет за подкрепа на собствената полупроводникова индустрия в размер на 1 трилион юана ($146 млрд.), който ще включва данъчни облекчения и евентуално субсидии. Страната има опит и традиции в субсидирането на сектори, които смята за важни, и показателна за това е позицията ѝ в производството на фотоволтаични системи.
Наред с това Китай показва и политически сигнали. Страната демонстрира, че може да санкционира американските си конкуренти. Преди броени дни китайският орган за наблюдение на киберсигурността заяви, че американската компания Micron, един от големите производители на чипове в света, „не е издържала“ ревизия, проведена от местните органи по националната сигурност.
„Операторите на критична информационна инфраструктура в Китай трябва да спрат да купуват продукти на Micron“, каза агенцията. Под критична информационна инфраструктура следва да се разбират всички сектори, вариращи от транспорт до здравеопазване.
Макар че информацията, която идва от Китай към външния свят, е доста строго филтрирана от местните цензори, знае се, че в момента е на ход реформа на технологичната стратегия на страната. Очаква се промяната да даде на властите по-директен контрол върху политиката в областта на науката и технологиите.
Златната кокошка на Тайван
Докато всичко това се случва, водещият производител на чипове продължава да е Taiwan Semiconductor Manufacturing Company, златната кокошка на Тайван, която буди апетит у всички, чиито индустрии разчитат на полупроводници за своята продукция. Напрежението създава опасения от назряващ военен конфликт.