От второто тримесечие на 2020 г. насам бизнес-инвестициите в оборудване за автоматизация и роботизация са нараснали с 26% (снимка: CC0 Public Domain)
Поискайте сандвич с печено говеждо на драйв-ин гишето на Arby, източно от Лос Анджелис, и ще говорите с Тори – гласов асистент с изкуствен интелект, който ще приеме поръчката ви и ще я изпрати на готвача…
„Не е лошо“, казва Амир Сидики, чието семейство е инсталирало асистент с AI във франчайзингов клон на Arby в Онтарио, Калифорния. „Не се разболява. Не го боли глава. И надеждността му е страхотна“.
Автоматизация на услугите
Изправени пред недостиг на работници и по-високи разходи за работна ръка, компаниите започват да автоматизират работни места в сектора на услугите, които икономистите някога смятаха за безопасни. Някога се смяташе, че машините не могат да осигурят човешкия контакт, който – според икономистите – ще е желан от клиентите.
Досегашният опит показва нещо по-различно. Подобна автоматизация в крайна сметка създава повече работни места, отколкото унищожава. Ала тя заличава по-малко квалифицираните работни места – такива, от които зависят много работници с ниски доходи. Произтичащите от това проблеми нарастват и всяка икономика може да ги почувства.
Ако не беше пандемията, Сидики вероятно нямаше да си направи труда да инвестира в гласовия асистент – за него това щеше да е „нови технологии, които биха могли да отблъснат съществуващите служители и някои клиенти“. Но в крайна сметка сега вижда, че е имало смисъл. И е спокоен, че всичко е преминало гладко. „Да, вярно е, че по принцип има нужда от по-малко хора [заради AI асистента]. Но тези хора, които се освободиха, сега работят в кухнята и други области“.
В идеалния случай автоматизацията може да пренасочи работниците към по-добра и по-интересна работа, стига да могат да получат подходящо техническо обучение, казва Йоханес Моениус, икономист от Университета в Редландс. Това се случва реално. Темповете обаче са по-бавни от необходимото, казва той.
Още по-голямото предизвикателство, според Моенуис, е, че цял клас работни места в сферата на услугите – създадени, когато производството започна да внедрява повече автоматизация –сега може да е изложено на риск. „Роботите избягаха от производствения сектор и отидоха в много по-големия сектор на услугите“, казва той. „Смятах контактните работни места за безопасни; оказах се изненадан“.
Ускорение от пандемията
Подобренията в технологията на роботите позволяват на машините да изпълняват много задачи, които преди са били възможни само за хора – месене на тесто за пица, транспортиране на болнично спално бельо, проверка на измервателни уреди, сортиране на стоки. Пандемията ускори възприемането им. В края на краищата роботите не могат да се разболеят, не ги боли глава, не се нуждаят от почивка и нямат неочаквани спешни ситуации, свързани с грижи за деца.
Икономисти от Международния валутен фонд потвърдиха, че предходните пандемии са насърчили фирмите да инвестират в машини по начини, които биха могли да повишат производителността – но също така да унищожат работните места за хора с ниска квалификация. „Нашите резултати предполагат, че притесненията относно нарастването на роботите на фона на коронавирусната пандемия изглеждат оправдани“, пишат те в публикация от януари.
Последствията биха могли най-тежко да засегнат на-слабите: ниско образованите жени, които заемат работни места с ниска заплата. Тези позиции в най-голяма степен подлежат на автоматизация.
Къде навлизат най-бързо роботите
Работодателите изглеждат нетърпеливи да пуснат машините. Според някои данни, близо половината от компаниите планират да намалят работната си сила благодарение на възможностите на новите технологии. От второто тримесечие на 2020 г. бизнес-инвестициите в оборудване са нараснали с 26%, повече от два пъти по-бързо от икономиката като цяло.
Най-бърз растеж е налице при машините, които почистват подовете на супермаркети, болници и складове, според Международната федерация по роботика. Налице е ръст и в продажбите на роботи, които предоставят на купувачите информация или доставят поръчки за обслужване по стаите в хотелите.
Ресторантите са сред най-активните „осиновители“ на роботи. Механизмите, които заменят хората, са много – например роботи за обръщане на храните върху скарите, машини за дозирано сипване на зеленчукови смеси в купички и др. Софтуерът и услугите, базирани на AI, също се радват на повишен интерес. Големите вериги кафенета и сладкарници автоматизират задкулисната работа по следене на инвентара, например.
Скот Лоутън, главен изпълнителен директор на верига ресторанти в Арлингтън, разказва, че имал проблеми да накара сервитьорите си да се върнат по ресторантите, когато заведенията отворили врати отново след пандемията.
Затова решил да мине без тях. С помощта на софтуерна фирма неговата компания разработила система за онлайн поръчки и плащане, която клиентите могат да използват през телефоните си. Вечерящите вече просто сканират баркод в центъра на всяка маса, за да получат достъп до меню и да поръчат храната си, без да чакат сервитьор. Единствената човешка намеса е донасянето на храна и напитки на масите. И когато хранещите се свършат с яденето, плащат през телефона си и си тръгват.
Работниците, които изглежда, че трябва да са съкратени, всъщност не са. Всяко заведение сега има до осем помощник-мениджъра, приблизително двойно повече от общия брой преди пандемията. Много от тях са бивши сервитьори. Обикалят между масите, за да се уверят, че всеки гост има това, от което се нуждае. Служителите получават солидни и фиксирани годишни заплати, а не почасови надници.
Дали обаче нещата винаги се решават толкова добре?
Някои икономисти се притесняват, че автоматизацията тласка работниците към по-ниско платени позиции. Дарон Асемоглу, икономист от Масачузетския технологичен институт, и Паскуал Рестрепо от Бостънския университет изчислиха през юни, че до 70% от стагнацията на заплатите между 1980 г. и 2016 г. може да се обясни с… машините, които заместват хората, изпълняващи рутинни задачи.
„Много от работните места, които се автоматизират, изискват средно ниво умения“, казва Ачсемоглу. „Те вече не съществуват, а работниците, които са ги изпълнявали, сега вършат по-нискоквалифицирана работа“.