В исторически експеримент Европейската космическа агенция направи контролирано навлизане в атмосферата на своя спътник Atmospheric Dynamics Mission-Aeolus (ADM-Aeolus). Маневрата бе предназначена да намали риска от непредвидено падане на спътници след края на полезния им живот, когато те се превръщат в космически боклук и падат на земята или се разкъсват на отломки или фрагменти, достигащи до земната повърхност.
Изстрелян на 22 август 2018 г., Aeolus беше сателит на ESA за наблюдение на Земята, първият оборудван с инструменти за извършване на прецизни измервания за създаване на глобални за проследяване на атмосферните ветрове чрез наблюдения от космоса Това беше и първият сателит, способен да измерва ветровете от повърхността на Земята до стратосферата на надморска височина от 30 000 метра.
След отминаването на тригодишния експлоатационен живот на спътника с 18 месеца горивото на тласкача, използвано за регулиране на орбитата на спътника, беше на изчерпване. В допълнение, неотдавнашната повишена слънчева активност доведе до разширяване на земната атмосфера, което наложи изразходването на още повече гориво.
В резултат на това наземният екип реши да прекрати мисията. Това не е нещо необичайно, но решението, което отличава прекратяването от всички останали, беше за контролираното сваляне на Земята. ESA искаше да използва възможността да тества как да направи строго контролирана маневра, предназначена за „повторното влизане“ на космически кораб така, че да е много по-безопасно, отколкото изискват дори настоящите стандарти.
В първата от четирите фази орбитата на спътника беше оставена спадне до надморска височина от 280 км. След това тласкащите устройства бяха използвани за намаляване на надморската височина до 250 км, по време на което инженерите на ESA оцениха дали космическият кораб може да се справи с големи маневри на ниска надморска височина.
По време на втората фаза Aeolus премина през четири маневри за пет дни, за да се смъкне до надморска височина от 150 км. В третата фаза той слезе до 120 км. След това премина във фаза IV, по време на която горивото на тласкачите и течностите от батериите бяха изхвърлени, за да се сведе до минимум рискът от експлозия.
Според ESA, след като фаза IV е била завършена, Aeolus е бил изключен, т. е. Без радиотранспондер, чрез който космическата агенция да проследява обекта. Радарът на TIRA обаче показа, че Aeolus е останал на прогнозираната траектория. Космическото командване на САЩ по-късно потвърди, че сателитът е изгорял около 21:00 ч. CEST на 28 юли 2023 г. над Антарктика.