На прага на AI революцията историята на технологичните скокове на обществото сочи, че не всякога прогресът повишава благополучието за всички (снимка: CC0 Public Domain)
Ако през средните векове орането с плуг е било напредък, който не е измъкнал селяните от бедността, това до голяма степен се е дължало на факта, че техните владетели са иззели богатството, генерирано от подобрената производителност, и са го използвали, за да построят катедрали. Икономистите казват, че нещо подобно може да се случи и с изкуствения интелект (AI).
Това може да е съдбата на голямото ново изобретение, ако навлезе в живота ни по такъв начин, че шумно рекламираните негови предимства да се ползват от малцина хитри и богати хора за още по-голямо забогатяване.
Скок в производителността
„Изкуственият интелект има голям потенциал – но потенциал да донесе развитие и в двете посоки“, твърди Саймън Джонсън, професор по глобална икономика и управление в MIT Sloan School of Management, пред Ройтерс. „Ние сме на кръстопът.“
Поддръжниците на AI прогнозират скок в производителността, който ще генерира богатство и ще подобри жизнения стандарт. Консултантската компания McKinsey изчисли наскоро, че AI може да добави между 14 и 22 трилиона трилиона долара стойност годишно към икономиката на света.
Някои техно-оптимисти отиват по-далеч, като предполагат, че заедно с роботите, AI е технологията, която най-накрая ще освободи човечеството от обикновените задачи и ще ни въведе в ерата на живот, свободен от работа, повече креативност и свободно време.
Опасения за работните места
И все пак не стихват притесненията относно въздействието му върху поминъка, включително потенциала му да унищожи работни места във всички видове сектори.
Подобни опасения не са неоснователни. Историята показва, че икономическото въздействие на технологичния напредък като цяло е несигурно, неравностойно и понякога направо зловредно. Това е тема на задълбочена разработка на Джонсън и колегата му икономист от Масачузетския технологичен институт Дарон Ацемоглу. Двамата са изследвали хилядолетното развитие на технологиите – от плуга до автоматизираните каси без касиер – по отношение на техния успех в създаването на работни места и подобряването на благополучието.
Въпреки, че тъкачният стан е машина, ключова за автоматизацията на текстилната индустрия през 18-ти век, изследователи са открили, че тя води до повече работни часове при по-тежки условия за тъкачите. Механичните пречистватели на памук улесняват разширяването на робството през 19 век в американския юг.
Историята на интернет е по-сложна. Глобалната мрежа създава много нови работни позиции, въпреки че голяма част от генерираното богатство отива при шепа милиардери. Увеличаването на производителността, някога възхвалявано, се забави в много икономики.
Проучвания сочат, че това се дължи на много фактори, сред които факта, че дори една толкова разпространена технология като интернет в крайна сметка оставя много сектори „недокоснати“ от своите удобства. Същевременно много от новите работни места, които създава, по същество са нискоквалифицирани – например доставчиците на онлайн покупки.
„Извод – трябва да сме предпазливи, когато оценяваме ефектите на изкуствения интелект върху производителността на труда“, предупреждава Натиксис, автор на изследването.
В днешната глобализирана икономика има други причини да се съмняваме дали потенциалните ползи от ИИ ще се усетят от всички. От една страна, съществува рискът от „надпревара към дъното“, тъй като правителствата се конкурират за инвестиции в AI с все по-слаби регулации. От друга страна, бариерите пред привличането на тези инвестиции може да са толкова високи, че по-бедните страни да станат още по-бедни.
„Трябва да имате правилната инфраструктура – огромен изчислителен капацитет“, казва Стефано Скарпета, директор по заетостта, труда и социалните въпроси в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той призовава за глобално споразумение за управление на навлизането на AI.
Как иновациите да работят за всички
Но това не е всичко. Друг важен въпрос е как да направи така, че иновациите да работят за всички. Тук се намесва политиката.
За Джонсън от Масачузетския технологичен институт, появата на железниците в Англия през 19-ти век в момент на бързи демократични реформи е събитие, позволило на новите постижения да се ползват от по-широкото общество. В случая това се проявява като по-бърз транспорт на прясна храна или първа поява на новия вид забавление – развлекателно пътуване.
Подобни демократични придобивки на други места по света са помогнали на милиони хора да се насладят на плодовете на технологичния напредък през 20 век. Но Джонсън твърди, че това е започнало да се променя с агресивния акционерен капитализъм, който беляза последните четири десетилетия.
Касите на самообслужване, твърди той, са пример за проблема. Хранителните стоки не поевтиняват, животът на купувачите не става по-добър, не се създават нови задачи. Само печалбата от намаляването на разходите за труд отива в ръцете на собствениците на търговските обекти.
Може би тогава не е случайно, че работнически групи, които са загубили голяма част от влиянието, което са имали преди 80-те години на миналия век, намират изкуствения интелект за потенциална заплаха за правата си – и за заетостта.
Тук именно ще се намесят политиките на държавно ниво. И това е един от факторите, които ще помогнат да се определи как AI оформя нашия икономически живот – от антитръстовите политики, които гарантират здравословна конкуренция между доставчиците на AI, до повторното обучение на работната сила.
„Въпросът е дали изкуственият интелект ще изостри съществуващите неравенства или ще ни помогне да се върнем към повече справедливост,“ реторично пита Джонсън.