Европа може да стане изцяло енергийно независима до 2030 г., но това ще струва колкото 3/4 от бюджета на ЕС (снимка: CC0 Public Domain)
Европейският съвет обяви набор от секторни политики, за да подтикне увеличаването на дела на възобновяемата енергия в секторите, които „се бавят“ с тази задача. Новата ВЕИ директива гласи, че Европа трябва да постигне 42,5% дял на възобновяемата енергия до 2030 г. Изследвания сочат, че ЕС може да постигне и 100%, но това би коствало около 2 трилиона евро.
Европейският съвет в Брюксел прие набор от мерки под шапката на Директивата за възобновяема енергия. Гласувана през юни, тя изисква всички държави-членки на Европейския съюз да допринесат за постигането на общата цел на ЕС 42,5% от използваната енергия да идва от възобновяеми източници и това да бъде постигнато до края на десетилетието.
Новите правила имат за цел да подтикнат промените в сектори, в които интеграцията на възобновяемата енергия е „по-бавна“, се казва в прессъобщение на Съвета на ЕС. Това са транспортът, производството и сградите. Някои секторни правила включват задължения, докато други разчитат по-скоро на пожелателния характер – предложения и възможности.
Секторни политики
В областта на транспорта държавите-членки могат да изберат да се стремят към обвързваща цел от 14,5% намаляване на интензивността на парниковите газове при използването на възобновяеми източници до 2030 г. или обвързващ дял от най-малко 29% от възобновяемите източници в крайното потребление на енергия до 2030 г.
Въвежда се „подцел“ от 5,5% за модерните биогорива (обикновено получени от нехранителни суровини) и възобновяеми горива от небиологичен произход (предимно възобновяем водород и синтетични горива на водородна основа) в дела на възобновяемите енергийни източници, използвани в транспортния сектор.
За промишлеността държавите-членки ще увеличат използването на възобновяема енергия с 1,6% годишно. Те „имат възможността“ да намалят приноса на възобновяемите горива от небиологичен произход с 20%. Успоредно с това 42% от водорода, използван в индустрията, трябва да идва от възобновяеми горива от небиологичен произход (RFNBO) до 2030 г. и 60% до 2035 г.
Правилата предполагат още, че делът на консумирания водород от изкопаеми горива е не повече от 23% през 2030 г. и 20% през 2035 г.
Новите правила за сградите, отоплението и охлаждането предвиждат „индикативна цел“ от поне 49% цел за използване на възобновяема енергия в сградите до края на десетилетието. В прессъобщението се посочва, че целите за отопление и охлаждане „постепенно ще се увеличават“. По-конкретно, предвидени са обвързващо увеличение от 0,8% годишно на национално ниво до 2026 г. и 1,1% от 2026 г. до 2030 г. Минималният среден годишен процент, приложим за всички държави-членки, се допълва от допълнителни индикативни увеличения, изчислени специално за всяка страна членка.
Първостепенен обществен интерес
Процедурите за издаване на разрешителни за проекти за възобновяема енергия също ще бъдат засилени. Тяхното внедряване ще бъде „ускорено“, за да помогне за постигането на целите. Държавите-членки ще идентифицират области, заслужаващи ускоряване, а проектите за възобновяема енергия ще преминат през „опростен“ и „бърз процес на издаване на разрешителни“. Проектите за възобновяема енергия също ще се считат за „от първостепенен обществен интерес“, което ще „ограничи основанията за правни възражения до нови инсталации“.
Директивата също така укрепва критериите за устойчивост при използването на енергия от биомаса. Същевременно тя се стреми да намали риска от „неустойчиво“ производство на биоенергия. „Държавите-членки ще гарантират прилагането на каскадния принцип, с фокус върху схемите за подпомагане и надлежно отчитане на националните специфики“, се казва в прессъобщението.
Изпълняващият длъжността министър на екологичния преход на Испания Тереза Рибера описа новите правила като „стъпка напред“, която позволява на ЕС да преследва целите си в областта на климата по „честен, рентабилен и конкурентен начин“.
„Общият контекст“, създаден от руско-украинския конфликт и последиците от пандемията, доведе до скок в цените на енергията в ЕС. Това подчерта необходимостта от подобряване на енергийната ефективност и увеличаване на използването на възобновяема енергия.
Енергийна самодостатъчност на солена цена
Междувременно стана ясно, че европейската енергийна система може да се освободи от вноса на газ и петрол, но това ще й коства около 2 трилиона евро, според ново проучване. Европа може да се захранва изцяло от собствените си възобновяеми енергийни източници от 2030 г. нататък, гласи анализът на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата – стига правителствата и частните инвеститори да са готови да похарчат въпросните пари.
Ще отнеме още едно десетилетие, за да се преобразува цялата енергийна система и да премине към възобновяеми източници, според проучването. За целта ще са необходими по 140 милиарда евро годишно във времето до 2030 г. и по 100 милиарда евро годишно през десетилетието след това.
Цитираната сума се равнява на 75% от текущия годишен бюджет на ЕС. Според изследователите, по-голямата част от тази сума потенциално може да дойде от частни инвеститори, точно както предполага Международният валутен фонд в последния си доклад.
Докато по-голямата част от средствата биха били необходими за разширяване на системата за добив на вятърна енергия на сушата, слънчевите, водородните и геотермалните ресурси ще бъдат допълнителни стълбове на стратегията.
Изследването, поръчано от Aquila Capital – един от най-големите частни инвеститори във възобновяеми енергийни източници в Европа – предполага, че тази енергийна система, базирана на 100% възобновяеми енергийни източници, ще донесе спад в разходите за енергия за потребителите и намалена уязвимост във времена на геополитическо напрежение.