Младите софтуерни специалисти не остават дълго с една технология

Трудно се прави кариера с постоянното притеснение, че днес си топ-специалист, а утре може да си нерелевантен към пазара, казва Лилия Месечкова, старши вицепрезидент „Софтуерно инженерство“ в Progress (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Странна гледка е голямата конферентна зала на SEC в предпоследната седмица на октомври 2023 г. В сумрака се очертават безброй силуети, леко осветявани от сини и зелени светлини на гигантски екран пред редиците столове и въртящи се диодни прожектори. Млади, вглъбени, концентрирани, над 500 души са притихнали, вперили поглед в светещия екран, където шават редове програмен код. Зрителите на DevReach 2023 са предимно софтуерни специалисти. Някои са тук, за да разширят познанията си. Други искат да узнаят подробности за програмни езици, с които никога не са боравили.

Във фоайето пред залата млада жена, облечена в елегантен костюм, със загадъчна усмивка отпива глътка кафе. На лицето ѝ е изписано задоволство, подобно на това на всеотдаен родител, току-що проследил как децата му прекрачват портала на уважаван университет. Жената е Лилия Месечкова, старши вицепрезидент „Софтуерно инженерство“ в Progress Software (компанията, която за пореден път организира конференцията DevReach). Много от младежите в сумрачната зала са нейни колеги.

„Някога, около 2005 г., се искаше толкова много задълбоченост, усърдие и амбиция, за да започнеш работа като софтуерен инженер. А сега е толкова по-лесно“, споделя Месечкова със загадъчната си усмивка.

Защо през 2005 година беше трудно да започнеш кариерния си път като софтуерен разработчик, а сега е толкова лесно?

Има статистически данни, които разкриват какъв е бил броят на софтуерните разработчици у нас през 2005 година и какъв е днес. През 2005 година у нас тези професионалисти са били 5 хиляди. Днес са 50 хиляди – десет пъти повече.

Това нарастване е чисто органично. То се дължи на факта, че много фирми са навлезли на пазара и са отворили нови работни места.

От това произтича голямата разлика. Когато ние прохождахме в индустрията, през 2005 г., имаше малко възможности. Нивото на развитие тогава изискваше голяма задълбоченост в технологиите. Софтуеристите се състезаваха ожесточено един с друг. Считаше се за висока оценка да те вземат на работа някъде – дават ти шанс да опиташ, да изпробваш възможностите си, да стартираш.

Много силно у нас, прохождащите софтуеристи, беше желанието да се докажеш, да потвърдиш, че този шанс не ти е даден напразно. Започвахме работа след усърдно учене, много вложени усилия, с изгарящ хъс и амбиция. Неуморно се стараехме да оправдаем високите очаквания, за да покажем, че не е напразно ни е даден шанс.

Днес виждаме не просто наличието на много повече възможности. Има и много широк спектър от технологии, с които човек може да стартира кариерата си. С някои от тях е по-лесно да започнеш, отколкото с други. Това всъщност създава очакването, че софтуерните инженери имат много големи шансове. Така е, защото бизнесът се състезава за тях, а не обратното.

Но не е ли по-добре за софтуерния бизнес да е както през 2005 година – да има избор от много на брой, амбициозни млади хора, които са задълбочени, конкуриращи се?

Хората и днес учат много старателно и искрено желаят да се справят отлично с работата си. Но еволюцията на технологиите е предизвикателство в последните години. Ако някога жизненият цикъл на дадена технология беше 8-10 години, сега той е 3-5 години.

Ето: от една страна жизненият цикъл се съкращава, а от друга – усвояването на технологията изисква година и половина или две! Много е трудоемко да усвоиш нещо ново, а неговият жизнен цикъл да е толкова кратък! Това е предизвикателство. Днес си в авангарда на новото, а утре може да се окаже, че то вече е старо.

Трудна е за младите, прохождащи специалисти динамиката, с която трябва да се справят. Тя е предизвикателство и за бизнеса: как да намериш опитни кадри?

Наистина, как? Ако жизненият цикъл на дадена нова технология е 3-5 години, то значи многогодишният опит не може е критерий за избора на професионалист…

О, да, в много случаи опитът вече изобщо не е критерий. Гледа се потенциалът за учене, отвореността към нови неща, ангажираността, отношението към работата. Това е много по-важно сега за работодателите.

За софтуерните експерти е ценно да знаят, че големите софтуерни компании не се движат с чак такъв интензитет. Динамиката в промяната на технологиите е много силно осезаема при новостартиращите бизнеси – т. нар. стартъпи. Факт е, че софтуерните специалисти обичат да са част от нещо ново и различно, тези нови технологии ги привличат силно. Но в света на новостартиращите фирми познанията в нова и авангардна технология могат много бързо да се окажат остарели, невалидни.

Щом бизнесът се състезава за талантите, а не обратното, това не прави ли лоша услуга на самите софтуеристи, като прекомерно ги глези?

Предизвикателството за тях никак не е лесно. Даже им е много трудно. Да, вярно е – трудно по различен начин от този, по който беше трудно за прохождащите софтуеристи през 2005 г. Днес за младите таланти е много трудно да се задържат на едно нещо за дълго време. Това е характерно за цялото поколение. Те трудно запазват фокуса си в една посока. Вниманието им бързо прескача от едно нещо на друго.

Не се живее лесно с постоянното притеснение, че днес си специалист, но утре вече може да си изостанал, да не си актуален, да не си релевантен към пазара.