За мястото на невротипичните хора в спецификата на екипната работа говори на DevReach 2023 Питър Фогел, системен архитект и директор на PH&V Information Services
(снимка: Рада Станева / TechNews.bg)
“Трябваше да изнеса презентация в училище, а преподавателят правеше физиономии, аудиторията ме притесняваше, забелязах това и започнах да се притеснявам. Но накрая изкарах отлична оценка, защото си затворих очите и не гледах към преподавателя си. В училище разбрах, че не мисля и не се държа като останалите. Въпросът е как да разбереш, че не си като другите и това да не е стресиращо за самия теб”.
Оказва се, че 20 процента от населението са просто различни, тъй като проявяват нетипични реакции, които се възприемат за отклонения от “нормалното”. За разлика от останалите 80%, за които не може да се каже нищо интересно – те са просто “типичните”. Т.е. тези 20 процента са хора, които не мислят стандартно и са странни, те са диагностицирани с изброените проблеми.
Често се оказва, че това са хора с хиперактивно разстройство с дефицит на вниманието (ADHD), също и такива със синдром на Аспергер и други от т.нар. аутистичен спектър. Те могат да изпитат претоварване на сетивата, тъй като притежават свръхчувствителност.
За мястото на невротипичните хора в спецификата на екипната работа говори Питър Фогел, системен архитект и директор на PH&V Information Services. Той самият се определя като невротипичен човек, затова разказа за личния си опит пред аудиторията на конференцията DevReach 2023, организирана от Progress. Събитието събра над 500 софтуерни специалисти в залите на София Ивент център на 25 и 26 октомври.
“Важно е да се осъзнае, че общуването с невротипични личности е по-различно и че трябва да им се обръща повече внимание по време на разговорите с тях. Да им се задават въпроси, за да сме сигурни, че сме ги разбрали правилно”, подчерта Фогел.
По определение невротипични са хората, чиято основна отличителна характеристика е способността им да улавят различни “социални сигнали” и да общуват в съответствие с тълкуването им. Голяма част от това се случва автоматично, те не знаят, че го правят и го приемат за даденост. В хода на социалното общуване тези хора често биват обвинявани в необщителност, защото не реагират по очаквания начин. А невротипичните хора изразяват емоциите си не само чрез думи, а също и с жестове, с мимика и езика на тялото.
Много често тези 20 на сто отговарят на въпросите така: “Ще ти пиша по електронната поща, ще ти отговоря и ще ти дам повече подробности”; те предпочитат да се изразяват писмено, защото така не им се налага да правят физиономии, да жестикулират, в имейла всичко е конкретно и изчистено от емоционални нюанси.
Фогел разгледа и друг сценарий – едновременната работа по няколко задачи, например майките, които могат да наглеждат малките си деца и в същото време се занимават с по-големите, които са ученици. Невротипичните могат да работят само по една задача, не могат да мислят за няколко задачи едновременно и да действат по тях.
“Ако имам да свърша нещо, то само едно нещо върша през деня”, даде пример със себе си Фогел. Според него, именно тук е мястото на приоритизирането на задачите, което обикновено е отговорност на мениджмънта, който трябва да структурира работата. Графичното изобразяване на етапите на дейностите много улеснява работата с хора, които не могат да се справят с няколко задачи наведнъж.
“Просто отидете при вашия мениджър със списък с текущите задачи и поискайте някаква насока за приоритизирането им. Ще се изненадате за колко от тези задачи ще ви бъде казано, че може да ги пренебрегнете или да ги изпълните само ако ви се появи допълнително време по вълшебен начин – а такова обикновено няма, естествено”, сподели Фогел.
Според него, практиката е доказала, че т.нар. невротипични хора са много продуктивни и имат творчески подход, но обикновено са и свръхчувствителни. Това не е диагноза, а е по-скоро насочване на вниманието и повече грижа към хората с тези особености.
“Носим отговорност, трябва да внимаваме как разговаряме с такива хора и как общуваме с тях. Това разбиране позволява общуването да се структурира по начин, който да е подходящ за невротипичния човек. Добре е да си напомняме, че вината не е тяхна”, каза още Фогел.
Ако работите с такива колеги, питайте ги: “Какво е важно за вас?” или “Може ли да ми изпратите повече информация?”, защото по този начин им помагате.
Освен това невротипичните хора са убедени, че всъщност тяхното поведение е “нормално”, че техните предположения са „нормални“. Ето защо е от съществено значение да помогнете на невротипичните да се справят по-добре с реалността, за да приемат, че светът е пълен с хора, които „не са като тях”. За щастие, това допълнително усилие се отплаща в по-добра работна среда за всички, защото светът е пълен с хора, които „не са като вас”.
Всъщност изясняването на тези въпроси и най-вече структурирането на информацията спомага за добрата комуникация между всички, поясни Фогел. Според него, особено важно е да гледате хората в очите, докато разговаряте с тях, защото невротипичните намират това за успокояващо. “Казвали си ми, че е вярно обратното, ако срещнеш полярна мечка. А това е объркващо”, с нетипичен хумор завърши своята тема Питър Фогел.
