Научният свят е изправен пред криза с верификацията на изследванията с претенции за пробив (снимка: CC0 Public Domain)
Проучване, публикувано през март, в което се твърди, че е открит свръхпроводник, работещ при стайна температура, беше оттеглено от авторитетното списание Nature по искане на повечето от неговите автори. Случаят не само хвърля сянка върху конкретното научно постижение, но и затвърждава големия проблем с верифицирането на научните пробиви, наблюдаван в последните години. През 2022 и 2023 дори вече има учени-детективи, които се занимават с развенчаването на „разкрасени“ научни открития.
Изследването за свръхпроводниците, работещи при стайна температура и оттеглено от Nature, е дело на екип, ръководен от Ранга Диас от Университета в Рочестър в Съединените щати. Това е второто оттегляне на документа от света на официалните публикации за изследователски пробиви.
В търсене на Светия граал
През март физици от университета Рочестър в Ню Йорк обявиха, че са постигнали свръхпроводимост при стайна температура. Резултатите от изследването бяха публикувани в Nature, където предишна разработка на същата група беше оттеглена, след като екипът бе обвинен, че изглежда е манипулирал резултатите.
Свръхпроводниците са материали, които могат да пренасят електрически ток с нулево съпротивление, за разлика от традиционните материали като медта, които губят част от заряда под формата на топлина. Откакто феноменът е открит през 1911 г., досега са открити много свръхпроводящи материали. За да работят обаче те се нуждаят от изключително ниски температури и високо налягане. А това ограничава техните приложения в реалния свят.
Затова намирането на свръхпроводник, който може да работи при стайна температура, е „Светият граал“ на науката днес. За него се говори, че ще е от решаващо значение за ерата на квантовите изчисления.
През март Ранга Диас заяви, че екипът му е открил материал, способен на свръхпроводимост при температура от 21 градуса по Целзий и около 10 000 пъти атмосферно налягане.
Рецензираното проучване, публикувано в Nature на 8 март, върви заедно с коментар от други експерти, които приветстват изследването, но изразяват съмнение относно предоставените от данни.
Обрат, отново
Наскоро обаче осем от 11-те автори на изследването от март 2023 г. – с изключение на Диас – са подписали искане документът да бъде оттеглен, според бележка, публикувана от Nature преди броени дни.
Осемте съавтора пишат, че документът „не отразява точно произхода на изследваните материали“. Това е само един от няколкото въпроса, които „подкопават целостта на публикуваната статия“.
Nature пък каза, че е проведено разследване по случая. То е установило, че опасенията относно „надеждността на данните за електрическото съпротивление“ в документа „са достоверни, съществени и остават неразрешени“.
Още съмнения
През юли, доста след появата на изследването на Диас, идеята за свръхпроводник със стайна температура за кратко стана хит извън научните среди. Група южнокорейски физици публикуваха предварителна (нерецензирана) статия, в която се твърди, че са разработили материал, наречен LK-99, който е свръхпроводник при стайна температура и нормално налягане.
Видео с материала, левитиращ над магнит, бързо стана сензация в социалните медии, особено сред технологичните ентусиасти.
Въпреки че твърдението беше разгласено онлайн, изследователи с дългогодишен опит в областта изразиха скептицизъм. „Виждали сме всичко това и преди“, каза изследователят от Оксфорд Сузана Спелър пред AFP тогава.
Екипи по целия свят се опитаха да възпроизведат експеримента LK-99 и оттогава експертите до голяма степен постигнаха консенсус, че материалът не е свръхпроводник.
Криза в научните изследвания
Случаят отново поставя на дневен ред проблема с нарастващата криза в света на научните изследвания. Според статия на Nature от 2020 г., в над половината от случаите научните открития не могат да бъдат верифицирани. Това означава, че постиженията, с които някои екипи се хвалят, не могат да бъдат повторени в друг институт от други учени, въпреки стриктното спазване на същите условия като тези в оригиналния сценарий. Измежду 1576 запитани от Nature изследователи над 70% бяха отговорили, че не са смогнали да повторят опит, описан в официална публикация на някой колега от друг институт.
Проблемът с научните изследвания изглежда се влошава поради начина, по който е изградена системата на финансирането им, посочват някои анализатори. Изследователите правят проучвания, финансирани с частни или публични средства. След това те трябва да покажат резултат, за да оправдаят финансирането. Това поражда стремеж към непременното достигане до „пробив“ и издаването на публикация в авторитетно научно издание.
Нещата се усложняват при цитирането на чужди трудове. Според анализ на поведенчески икономисти от Калифорнийския университет, най-малко надеждните научни изследвания е най-вероятно да бъдат цитирани от други учени. След преглед на 20 000 публикувани статии, тези изследователи предположиха в анализ в списание Science, че съмнителните открития се цитират по-често, защото са „интересни“.
Лунни детективи
Проблемът е ескалирал дотолкова, че някои учени са се заели да работят на доброволни начала, в свободното си време, като детективи, претърсвайки научната литература, за да надушат измама, подвеждаща небрежност и грешки. Неотдавнашна статия в The Wall Street Journal описва едно такова детективско трио. Джо Симънс, Лейф Нелсън и Ури Симонсън управляват уебсайт, наречен „Data Colada“, посветен на „развенчаване на публикувани проучвания, изградени върху грешни или измамни данни“.
Изследователите, въвлечени в подобно проверяване, наричат себе си „лунни детективи“ (от работа на лунна светлина – т.е. в личното си време).
В известен смисъл лунните изследователи вършат работата, която учените би трябвало извършват вършат като нормална част от дейността си.
Благодарение на усилията на лунни детективи като „Data Colada“, „поне 5500 грешни документа са оттеглени през 2022 г. – в сравнение с (едва) 119 през 2002 г.“ Развенчаването доведе до неудобни оставки, включително на бившия президент на Станфордския университет, както и до „преобърнати кариери и ответни съдебни дела“.
И това вероятно е само началото. Според анализа на The Wall Street Journal, от близо 800 статии, докладвани от един изследовател през последното десетилетие, „само една трета са били коригирани или оттеглени пет години по-късно“.