За разлика от генеративния изкуствен интелект, който през 2023 година „излетя в орбита“, някои други проекти за големи технологични иновации претърпяха катастрофа. Това не значи, че човечеството е загубило надежда да сбъдне мечтите си, но ни напомня колко трудно е реализирането им понякога.
Без съмнение начело на списъка на големите технологични провали застава закриването на Hyperloop One. Наред с това обаче не можем да не забележим колко повратно значение имат за развитието на технологиите спирането на роботакситата в САЩ, имплозията на подводницата Титан и провалът на опитите за създаване на свръхпроводник.
Смазването на Титан
Това лято една голяма драма се разигра на 3500 метра под повърхността на океана. Експериментална подводница с петима души на борда се изгуби, след като се спусна, за да види останките на Титаник. Каква ирония, нали – Титан да изчезне по следите на Титаник…
Титан трябваше да е представител на радикално нов тип дизайн за дълбоководна подводница: тръба от въглеродни влакна с размер на миниван, управлявана с джойстик. За нея аерокосмическият инженер Стоктън Ръш вярваше, че ще направи дълбините достъпни за нов вид туризъм. Неговата компания OceanGate беше предупредена, че корабът ще издържи на 400 атмосфери налягане.
Опитът на инженера бе дързък и, уви, коства пет човешки живота. На 22 юни, четири дни след загубата на контакт с Титан, дълбоководен робот забеляза останките на подводницата. Изглежда е бил унищожен при катастрофална имплозия.
Лабораторно отглеждано месо
Вместо да убиваме животни за храна, защо да не произвеждаме говеждо или пилешко месо в лабораторна ваничка? Това е хуманната идея зад фразата „лабораторно отгледано месо“.
Проблемът обаче е да се прави в голям мащаб. Показателната история е на Upside Foods. Стартъпът от Калифорния беше привлякъл повече от половин милиард долара финансиране и показа пред света своите редици от големи, блестящи стоманени биореактори.
Но скоро журналистите научиха, че само стоманата изглежда бляскаво. Големите резервоари не работеха; отглеждаха се само клетки от пилешка кожа в много по-малки пластмасови лабораторни колби. След това тънки слоеве клетки биваха ръчно загребвани и пресовани до получаването на „парчета пиле“. С други думи, Upside използва много труд, пластмаса и енергия, за да произвежда… нищожно количество месо.
И въпреки че лабораторно създаденото месо има одобрение от регулаторите, никак не е ясно дали то ще може някога да се конкурира с истинското. Upside все още не казва колко струва направата на лабораторната версия, но няколко хапки от него се продават за $45 в ресторант със звезда Мишлен в Сан Франциско.
Роботакситата катастрофираха
Съжаляваме, фенове на автопилота в колите – не можем да пренебрегнем неуспехите на технологията тази година. Tesla току-що направи мащабно изтегляне на дефектен софтуер, след катастрофа на нейни автомобили, включени в режим на самоуправление, с превозни средства за спешна помощ. Но най-големият обрат се случи другаде – в Cruise. Това е подразделението на GM, което стана първата компания, предлагаща безпилотни таксита в Сан Франциско, денем или нощем, с автопарк от над 400 коли.
Фирмата се хвали, че роботакситата не се уморяват, не се напиват и не се разсейват. Компанията дори публикува вестникарска реклама на цяла страница, заявяваща, че „хората са ужасни шофьори“.
Но Cruise забрави, че и тя може да греши. Скоро нагъчканите със сензори коли Chevy Bolt на Cruise започнаха да трупат черни точки за неприятни инциденти. Черешката на тортата бе тежък сблъсък с пешеходец, при което колата беше влачила човека доста дълго. В крайна сметка Министерството на моторните превозни средства в Калифорния спря роботакситата на GM, позовавайки се на „неразумен риск за обществената безопасност“.
Това е неприятен удар за Cruise, която оттогава съкрати 25% от персонала си и уволни своя главен изпълнителен директор и съосновател Кайл Фогт, някогашен студент на MIT. Събитието обаче е емблематично за цялата автомобилна и цялата ИТ индустрия: безпилотните коли все още не са готови да ни возят.
Суперпроводник в социалните медии
Суперпроводникът при стайна температура – това е материал, който няма електрическо съпротивление. Ако съществуваше, той щеше да направи възможни нови видове батерии и мощни квантови компютри. Суперпроводникът, работещ при стайна температура, е Светият Граал на индустрията на електрониката.
Когато този юли се появи анонс от Корея, че вещество, наречено LK-99, е суперпроводник, работещ при стайна температура, мнозина в интернет избухнаха в радост. Новината се появи първо в Азия, заедно с онлайн видео с показването на малко късче материал, левитиращо над магнит. След това дойде социалните медии изиграха своята катализираща роля. Новината стана световен хит.
Публикацията се оказа е написана от маркетолог в компания за кафе. Мечтата скоро се разкъса по шевовете, след като редица физици в различни краища на света така и не можаха да повторят експеримента. Не, LK-99 не е суперпроводник. Ще продължим да очакваме създаването му, но и да внимаваме какво четем в социалните мрежи.