Хибридният облак и AI изискват ново поколение системни интегратори

Софтуерно-дефинираните центрове за данни, мулти-облачните хибридни среди и контейнеризацията изискват наличие на ново поколение висококвалифицирани специалисти
(снимка: CC0 Public Domain)

Миграцията към облака достигна етап, в който става видно, че не всички технологични дейности на бизнеса на всяка цена ще се преместят „в облака”, а и няма да е само един облак. Създаването на правилна архитектура със собствени технологични центрове и външни платформи, както и вписването ѝ в корпоративния бюджет, се оказват предизвикателство. То налага култивиране на ново поколение ИТ компетенции, което специалистите наричат „ново поколение системна интеграция”.

Дефицитът на ИТ таланти, особено когато става дума за мулти-облачни среди и киберсигурност, изисква спешно решение. За иновативните ИТ бизнеси то най-често опира до обучение и подготовка на таланти спрямо най-актуалните технологични тенденции. Сред тях е и навлизането на изкуствения интелект, който се очертава като водеща тенденция и през 2024 г. Това ново поколение кадри в системната интеграция не инсталира сървъри и мрежи, а работи само с мишката; неговата експертиза е с висока стойност, стана ясно по време на срещата Visionary Tech Talk, организирана от софийската дивизия на центровете за данни Equinix и системния интегратор Telelink Business Services (TBS) с идеята да помогне на бизнеса у нас да направи следващата крачка в своята дигитална трансформация.

Крачка назад от публичния облак

След години на призиви за миграция „всички в облака” вече е ясно, че очакваният пълен преход няма да се случи. Бизнесът изпробва възможностите на технологията, а сега прави малка крачка назад, избирайки да запази някои данни и процеси в собствен център за данни, тоест търси хибридно решение, разказа Огнян Юксеселиев, ръководител направление „Публичен облак и продуктивност” в Telelink Business Services. Някои дейности не могат да бъдат изнесени в публичния облак, поради регулаторни или други причини.

„Ние забелязваме, че публичният облак може да даде много възможности. Но ако не сме дефинирали прецизно какво искаме, инвестицията може да се окаже загуба”, сподели Юксеселиев.

След години на призиви за миграция „всички в облака” вече е ясно, че очакваният пълен преход няма да се случи – бизнесът търси хибридно решение, заяви Огнян Юксеселиев, Telelink Business Services (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Фактор се оказва и това, което в TBS наричат „силата на икономиката”. Обещанието за гъвкавост и лесна мащабируемост се сблъска с непредвидимостта на разходите. Когато в публичния облак се изнасят сложни технологични дейности и услуги, изискващи специални условия – като например балансиране на натоварването и георазпределено резервиране, това може да се окаже много скъпо и често непредвидимо като разходи, обясни Здравко Николов, управляващ директор на Equinix България.

Златната среда – хибридното решение

За някои организации публичният облак не работи добре – поне не според очакванията. Това отчасти се дължи на забавянето на икономическото развитие и затова организациите се „завръщат” към хибридния модел на работа. Но днес хибридният модел вече не е само комбинация от публични облачни услуги и собствени центрове за ИТ услуги. В уравнението се намесва и т.нар. „edge computing” – изчисления, които са на ръба на периферията на технологиите. Така например, анализът на данните в един съвременен автомобил няма смисъл да се извършва от централна платформа в частен или публичен облак, най-ефективно е обработката да се случва на място.

В крайна сметка някои неща са в собствен, локален облак, други са в публичния – при това той може да не е само един, обясни Огнян Юксеселиев. Хибридното, мулти-облачно решение нерядко се оказва най-ефективно и затова търсенето на такива услуги расте. Фирмите ползват няколко доставчика на облачни услуги, като местят свои дейности и процеси „между облаците”. Технологията на контейнеризирането прави това достатъчно лесно.

Закономерно разработчиците все повече ще се стремят към прилагане на контейнерната архитектура, кубернетите стават почти задължителни, каза Юксеселиев. Според него, една от водещите тенденции на 2024 г. ще бъде „управление на всичко и навсякъде”, като процесът на управление на мулти-облачната среда остава предизвикателство.

Ново поколение системна интеграция

Процесът на хибридизиране, мулти-облачните среди и контейнерните архитектури налагат на бизнеса да използва висок клас технологична експертиза. Тя рядко може да се намери вътре в бизнесите от различните индустриални вертикали. Има я обаче в технологичните компании, фокусирани върху облачните решения.

Тези компании се явяват новото поколение системни интегратори, способни да определят кой процес на даден бизнес в кой облак е най-добре да се мигрира, както и кои ИТ дейности е желателно да останат „в собствения двор”; те планират взаимовръзките между различните облачни платформи, миграцията на приложения на контейнерна база и цялостната архитектура, която обхваща всичко това.

Обещанието за гъвкавост и лесна мащабируемост в публичния облак се сблъсква с непредвидимостта на разходите, посочи Здравко Николов, Equinix
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

Съвременните системни интегратори не боравят с големи обеми хардуер, мрежи и физическа техника; те може изобщо да нямат склад и логистичен отдел – това вече е остарял модел на работа,  обясни Здравко Николов. „За нас като център за данни с взаимосвързаност към всички големи доставчици на облачни платформи това са експертите, които имат компетенцията да проектират хибридни мултиоблачни решения, адекватни за съвременния бизнес. Те умеят също да направят разчет, за да знаят потребителите какви разходи могат да очакват. Затова държим да работим с малък брой съвременни интегратори като TBS”, подчерта Николов.

Инвестицията в кадри

Боравенето със софтуерно-дефинирани центрове за данни, мулти-облачните хибридни среди и контейнеризацията изискват наличие на квалифицирани специалисти. За младите специалисти е относително лесно да създадат една услуга в „облака”. Но картината става много по-сложна, когато трябва да се управляват няколко облачни платформи, един вътрешен център за данни, миграция на изчислителни процеси от една платформа към друга.

Отчитайки това, Telelink Business Services развива от няколко години собствена програма за обучение. Първоначално започнала като проект за кратко обучение за по 6-7 души ентусиазирани студенти, днес образователната инициатива е сериозна ИТ „академия”. Желаещите започват с тримесечен безплатен обучителен курс, в който се специализират в боравене с мрежи, сървъри, системи за съхранение. След завършването му те могат да продължат с втори тримесечен курс, където вече имат статут на стажанти.

От няколко години Telelink Business Services развива собствена програма за обучение на специалисти – за нея разказа Мартин Липовски (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

В края на шестмесечното обучение повечето курсисти взимат поне един сертификат за ИТ умения, например от Microsoft, Cisco, VMware, Dell и др. Реално над 60% от курсистите имат по два сертификата на този етап, разкри Мартин Липовски, ръководител на TBS академията за ИТ умения. Значителна част от курсистите остават служители на TBS и продължават да се развиват, трупайки практически опит и специализация.

Нахлуване на AI в облачните бизнес-процеси

Изкуственият интелект безспорно е най-актуалната технологична тенденция. Днес всеки бизнес иска да си пусне някакво AI приложение. Същевременно, изкуственият интелект поставя нови предизвикателства, поради рязкото повишаване на изискванията към изчислителните инфраструктури, коментира Огнян Юксеселиев.

AI ще промени работата ни, но на този етап много малко хора разбират как точно функционира той, сподели експертът. До голяма степен представата за AI се свежда до видяното от т.нар. големи езикови модели. Широката общественост вече вкуси възможностите на технологията и това подтикна почти всички индустрии да търсят начин да се възползват от LLM – най-малкото за чатботове за обслужване на клиентите.

Преди обаче бизнесът да успее да обере първите плодове от внедряването на AI, друг сектор вече прави това – киберпрестъпността. Хората вече знаят що е то фишинг, кибератаки, рансъмуер. Но ето, че AI издига на ново ниво на съвършенство кибернападенията, каза Любомир Тулев, вицепрезидент по киберсигурност и ръководител на центъра за усъвършенствани разработки в сферата на киберсигурността при TBS. Така наречените майсторски фалшификати, които се изработват с помощта на AI, отдавна не са върховното проявление на новата технология в кибер-бандитизма.

„Днес вече говорим за 3D атаки. В тях жертвата бива атакувана многоканално – едновременно чрез електронна поща, телефонно обаждане със съвършена гласова симулация и образно послание, например видео”, поясни Тулев. Този вид атаки са много трудни за разпознаване и преодоляване. Мнозина падат жертви на ловката измама. Сред тях има дори шефове на корпорации, успешно подмамени да изпращат или одобряват финансови трансфери за милиони долари или евро.

Преди бизнесът да успее да обере първите плодове от внедряването на AI, друг сектор вече прави това – киберпрестъпността, казва Любомир Тулев, Telelink Business Services
(снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)

„Живеем в ерата на тотална криза на доверието – не знаем на кого можем да вярваме, кое е истина и кое не”, допълни Тулев. И докато бизнесът и индивидуалните потребители изучават на какво е способен ChatGPT, в света на киберпрестъпността вече работят с пълна сила AI машини като WormGPT – езиков модел, който може да генерира всякакъв вид зловреден код или атаки тип социално инженерство, при това срещу символична месечна такса от 20 щатски долара, разказа Тулев.

Всички посочени дотук фактори обуславят непрекъснатия ръст на пазара на решения за сигурност. Щетите от киберпрестъпления се увеличават експоненциално. Инвестициите на бизнеса в киберзащита нарастват със същите темпове.

Загубите от киберпрестъпления за световната икономика през изминалата 2023 г. се оценяват на 8,15 трилиона щатски долара, според изследвания, на които се позова Тулев. Същевременно са вложени 250 милиарда щатски долара в системи и решения за киберсигурност в световен мащаб, а през 2024 г. този пазар се очаква да достигне обем от 290 милиарда долара.

Приоритетна задача – „отглеждането” на експертиза

Голямата спънка обаче не са парите, а липсата на кадри. През настоящата година се очаква около 5,2 милиона работни места в сферата на сигурността да останат незаети, защото се търсят експерти с опит и квалификация, обясни Тулев. Въпреки че университетите подготвят голям брой млади хора за технологичните специалности, тези кадри все още нямат опит – а еволюцията на езиковите модели няма да чака, докато го придобият.

Това е още една причина, поради която технологичният свят днес има приоритетна задача да „отгледа” експертизата, която е необходима за работа в условията на облаци, хибридни системи, мулти-облачни среди, центрове за мониторинг на киберзащитата и бързо реагиране при инциденти, единодушни са експертите от Equinix и TBS.

По статията работиха Мария Малцева и Рада Станева

Коментар