Вертикално разположените фотоволтаични панели из фермите се възприемат по-добре от повдигнатите, установиха холандски учени (Снимка: Тоби Келнер в Wikimedia)
Макар че вертикалните фотоволтаични инсталации в света на земеделието са относително нова тенденция, вече е налице известна конкуренция между тях и останалите технологии за разполагане на соларните панели във фермата. В това съперничество роля имат фактори като екологичното въздействие и визуалният ефект от присъствието на фотоволтаиците.
През последните години много фермери по света инсталираха фотоволтаични системи в своите ниви и ливади. Ползата от подобна мярка е многостранна. Добиването на електроенергия от селскостопанската земя означава извличане на повече стойност от едни и същи декари земя.
От друга страна, сянката на фотоволтаиците се оказва полезна за много фермерски приложения. Соларните панели осигуряват сянка за животните из ливадите и пасищата – а тя е добре дошла за пладнуване на стадата. За отглежданите растения частичната сянка на фотовлтаиците означава намаляване на топлинния стрес – фактор, който в много случаи води до повишаване на добивите.
„Стени“ от двулицеви панели
В последните няколко години фотоволтаичната индустрия наблегна на развитието на различни типове двулицеви панели – такива, които абсорбират слънчева светлина и с двете равнини на конструкцията си. Това се оказа отлична идея за фермите. Изправени вертикално, като стени, соларните панели улавят слънчева светлина през целия ден и генерират значително повече ток.
Усилията за инсталиране са по-малки в повечето случаи. Засенчване почти няма, но в същото време може да се постигне известен ветробранен ефект.
Оказа се, че за вертикалните фотоволтаици традиционното насочване на панелите на юг не е най-доброто решение; вместо това тези соларни „стени“ се нареждат с двете си лица към изток и запад. Това им помага да работят максимално ефективно. В същото време има два пика на генерацията – един сутрин и един следобед. Това се оказва силно желан ефект от гледна точка на електроенергийните дружества, които изкупуват тока и имат проблеми със справянето с големия пик на фотоволтаичните мощности по пладне.
Кои агроволтаици се възприемат по-добре
Наскоро изследователи от изследователския център на холандския университет Вагенинген направиха първата в сектора оценка на възприеманото качество на ландшафта сред хората, които живеят до агроволтаична (AV) система. За сравнение са използвани два типа конструкции: надземна конфигурация и вертикална агроволтаична „стена“.
Подредените като “стена” соларни панели из фермите носят икономическа полза на собствениците на земите и се възприемат по-добре от местните общности (Снимка: Wageningen University & Research, Energy Research & Social Science, CC BY 4.0 DEED)
„Резултатите разкриват, че хората предпочитат вертикално междупространствено разположение на агроволтаиците пред надземното AV“, заявяват учените. При вертикално разположените агроволтаици „ползваемата стойност се увеличава с 12%, но намалява в случая на надземна инсталация (- 11%)“. Под ползваема стойност в случая следва да се разбира комбинацията от фактори като достъпност, мултифункционалност, участие на околните фермери, въздействие върху околната среда, върху отдиха и обществените дейности.
Без съмнение, според проучването, присъствието на фотоволтаици в земеделската земя има своите „странични ефекти“, които хората не могат да не отчетат. В това отношение хората са критични към параметри като привлекателност, визуален външен вид.
Налице е значително различие във възприемането на различните типове конструкции, установявaт учените. В случая с вертикалната инсталация възприемането на визуалния външен вид почти не се променя сред хората, докато при повдигнатите фотоволтаични масиви има драматична разлика от 24% в начина на възприемане на външния вид след изграждане на системата.
Повдигнатите, наколни соларни системи се характeризират и с по-слабо възприеман положителен ефект върху дивата природа: 60%, според учените, докато вертикалните агроволтаици променят това възприятие малко по-слабо: 48%.
Резултатите също така показват, че в случая с вертикално подредените панели 90% от жителите вярват, че включването на фермерите в енергийния преход е нещо добро, докато при повдигнатите процентът на убедените в същата теза е 80%.
Интересно разкритие от изследването е възприятието на хората за екологичните въздействия на инсталациите. В случая с повдигнатите, надземни агроволтаици факторът на възприеманото въздействие върху околната среда е най-силен за намаляването на цялостната стойността: намалението е от 147%. В същото време при вертикалните фотоволтаици екологичното въздействие се възприема позитивно, установява проучването.
Помолени да класират най-важните фактори за тях, хората нареждат въздействието върху околната беше на първо място с 13%. Вторият и третият най-важен аспект са здравето и благосъстоянието (12%). Приблизително същата е и „тежестта“ на грижата за местообитанията на дивата природа. Отдихът и обществените дейности, привлекателността и достъпността имат най-малко значение ( съответно 7%, 6% и 5%).
Изводите от изследването дават интересен прочит върху аргументите за изграждане на различните типове агроволтаични системи. Макар че резултатите не са валидни в глобален мащаб, те дават насоки за развитието на фотоволтаиката в света на земеделието предвид предизвикателствата на земеползването и разпределението на земята за инфраструктурата за слънчева енергия.