Търговете за ИТ по Закона за обществените поръчки в България поставиха нови исторически рекорди през 2023 година. Но дали рекордите помагат за подобряване на дигитализацията в страната?
С исторически рекорди от 1914 договора по ЗОП за общо 533,1 млн. лв. (0,3% от БВП) приключи 2023 година – по отношение на брой подписани договори и изразходвани суми за ИТ хардуер, софтуер и услуги, сочи нов анализ на CBN Pannoff, Stoytcheff & Co.
В Топ10 на възложителите за 2023 г. по изразходвани суми лидерът е нов и влизат пет нови участници – две министерства, Централната избирателна комисия, Прокуратурата на РБ и една частна компания.
В Топ10 на изпълнителите за 2023 г. по спечелени суми влизат три нови компании, първото място е вече с ново име, а лидерът печели близо 50 милиона лева.
Най-голям възложител на ИТ обществени поръчки в България за 2023 г. с лъвския пай остават държавните и общински органи, следвани от бизнеса, образованието и здравеопазването, отбелязва CBN.
Докладът на агенцията, базиран на данните от изследването, отбелязва, че две направления в света на ИТ – облачни услуги и киберсигурност – набират скорост с продажби в страната.
За периода на изследването разходите на държавните и общински ведомства, ангажирани пряко или косвено с електронно управление, са общо за 3,306 милиарда лева, направени в 8,827 договора, за общо 24 години.
Дали помагат рекордите? В модерни и представителни форуми в страната и в чужбина България е сочена за успешна и развиваща се ИТ дестинация. Но дали е така за обикновените потребители на ИТ в страната?
В държава, в която 25% могат, а останалите 3,9 милиона българи не могат да изтеглят и да инсталират приложение на смартфон. Или в страна, в която с електронни таблици могат да се справят едва 14% от пълнолетното население (при 37% средно за ЕС).
И защо след 24 години, толкова договори и пари едва 20% от сънародниците ни използват предимствата на електронното управление, при средно 51 % за ЕС27, пита риторично CBN.