Обещанието на е-търговията, че по електронен път може да се купува и продава без оглед географските граници, се оказа несбъднато в пълния си замисъл (снимка: CC0 Public Domain)
Електронната търговия забавя темповете си на бурен растеж и изглежда е на път да навлезе в нова ера на предизвикателства и трудности. Обещанието, че по електронен път може да се купува и продава без оглед географските граници, се оказа недотам вярно – границите все още имат значение и ще продължат да имат. Наред с това се задава и цяло цунами от регулаторни промени в ЕС. Браншът е силно обезпокоен от това и се надява новият Европарламент да се отнесе щадящо към е-търговията.
2020 година донесе неочакван бум на електронната търговия заради пандемията. Затварянето на „несъществените“ магазини и на всички ресторанти и заведения доведе до рязък преход от физическо пазаруване към електронно. През 2020 г. близо три четвърти (73%) от потребителите на интернет са прибегнали до поръчване на стоки и услуги онлайн. Този процент се е запазил и в следващите години и ето, че към 2023 г. е-купувачите са 76% от всички интернет потребители, по данни на асоциацията Ecommerce Europe.
В абсолютни стойности е-магазините в блока от Е-27 са реализирали обороти в размер на 452 млрд. евро през 2020 г., сетне 522 млрд. през 2021 г. и 573 млрд. евро през 2022 г., по данни на асоциацията. Това изглежда като запазване на темповете на растеж от около 10-16% ръст на годишна база. Прогнозите са, че за 2023 г. сумата на оборотите на европейските е-магазини ще възлезе на около 628 млрд. евро.
Но тази ера на бурен растеж всъщност върви към своя залез, стана ясно от данните, изнесени от Лука Касети, генерален секретар на Ecommerce Europe, по време на кръгла маса, организирана от Българската асоциация за електронна търговия BEA.
От една страна – налице е насищане на пазара. Растежът е нормално да се забави след времена на двуцифрени ръстове. От друга страна, след преизчисляване на стойностите предвид влиянието на инфлацията, се оказва, че реалният растеж за 2022 г. е едва 1%, посочи Касети. Прогнозите за 2023 г. са мрачни: инфлацията е „изяла“ голяма част от ръста и реалната добавена стойност е едва около 3%.
Пазарът и неговите граници
През 2021-2022 г. над 80% от е-купувачите са поръчвали от е-магазини, които са в границите на националната им държава, сочи още анализът на Ecommerce Europe. Близо една трета са поръчвали от е-магазини, които се намират в друга страна от ЕС. Приблизително 1 от 5 купувачи са поръчвали от сайтове, опериращи от региони извън ЕС.
Изглежда, че обещанието на електронната търговия, че по електронен път може да се купува и продава без оглед географските граници, се оказа несбъднато – границите имат значение и ще продължат да имат. Дори доставката от една до друга страна в рамките на ЕС има своята цена – тя струва пари, защото транспортните разходи се повишиха осезаемо в последните две години. Това няма как да не влияе на решението на потребителите.
В крайна сметка европейският пазар остава силно фрагментиран, констатират от евро-асоциацията. Наред с високата цена на доставката влияние имат и различията в регулаторните условия. Като цяло въжделенията за „единен общоевропейски пазар“ в ЕС не се реализират засега, уви, дори не и в електронната търговия.
От друга страна, границите остават значими от гледна точка на регионите. Неформално електронната търговия в момента се дели на „в рамките на ЕС“ и „извън границите на ЕС“ от членовете на Ecommerce Europe.
Една конкретна географска „граница“ се оказва особено гореща за света на електронната търговия: нашествието на азиатските електронни платформи, най-вече китайските. Със своите ултра-ниски цени те бързо стават фаворит за потребителите.
Така например, когато става дума за електронно пазаруване на стоки за мода и красота във Франция, азиатски е-платформи като Shein и Temu вече са в топ-10 на пазара. В някои вертикали дори са водещи доставчици. Това определено дразни много търговци на територията на ЕС и асоциацията E-Commerce Europe даде да се разбере, че ще очаква от новия Европарламент да предприеме нещо по въпроса.
„Необходимо е всички ние да се конкурираме на равни начала“, посочи Лука Касети. По думите му, проблемът не е в законодателството. Регулации за това има, но те не се прилагат добре, обясни той.
Правоприлагащите органи са много – най-малко по един във всяка страна, а в някои страни има по няколко, посочи Касети. Понякога решенията на правоприлагащите органи могат да са коренно различни и дори диаметрално противоположни в рамките на една национална държава, добави той.
Необходимо е всички в електронната търговия да се конкурират на равни начала, каза Лука Касети, генерален секретар на Ecommerce Europe (снимка: Мария Малцева / TechNews.bg)
Че има географски различния дори вътре в рамките на ЕС става ясно и от факта, че предлаганите артикули са различни за различните пазари, споделиха пък представители на една от големите платформи за електронна търговия в Европа. От думите им стана ясно, че в Югоизточна Европа платформата предлага „милиони продукти“, докато в Западна Европа се предлагат „стотици милиони продукти“.
Ръст на D2C
Нова тенденция в е-търговията, която се забелязва в последните години, е стремежът на все повече производители да продават директно на крайния клиент – D2C (directly to consumer). Този подход преобръща традиционния бизнес-модел, в който всеки голям производител има своите локални партньори – дистрибутори и риселъри – и продава чрез тях.
На практика с навлизането на D2C модела производителите влизат в пряка конкуренция със своите партньори. За самите потребители явлението също е объркващо. Те откриват една и съща стока на коренно различни цени в различните електронни магазини. Това ги оставя в колебание.
Засега обаче разбиването на бизнес-модела не изглежда като проблем, който да е „назрял“ в асоциацията на европейската електронна търговия, посочи Лука Касети.
Бум на борсите за „втора ръка“
Едновременно с намаляване на темповете на растеж в е-търговията, експертите на Ecommerce Europe забелязват драстично нарастване на броя и активността на уеб-борсите за стоки „втора ръка“. На пръв оглед това може да се припише на растежа на „зелените“ практики и самоосъзнаването за повече устойчивост – явление, набиращо скорост сред купувачите.
Нарастването на интереса обаче съвпада с периода на солиден ръст на инфлацията. На практика той върви паралелно с намаляването на покупателната способност на населението. Последното е фактор, който европейската организация отчита съвсем явно.
Този бум на стоките втора ръка изглежда добре „полиран“ и „лакиран“. Много често продуктите – най-вече когато става дума за техника – се предлагат като „обновени“, тоест след известна техническа модернизация. Новият бизнес позволява на потребителите да придобият желаната техника на по-ниска, по-приемлива цена, посочи Лука Касети.
Връщане на поръчките
Сериозен проблем, за който асоциацията не говори, но се оказа, че вълнува електронните магазини, е делът на върнатите стоки.
По закон купувачите, които поръчват „дистанционно“ – по телефона или през сайтове и платформи – имат право да върнат закупената стока без обезщетения. Срокът варира за различните региони, но дава достатъчно време на потребителя да изпробва купения продукт и да добие впечатление дали е това, което иска. За България срокът е 14 дена.
Участници в кръглата маса, организирана от BEA, споделиха за колосално нарастване на дела на върнатите поръчки. Според някои собственици на електронни магазини, допреди няколко години делът на върнатите продукти е бил 2-3%, а днес е около 20%.
Тези нива са дори още по-високи за западните пазари; по официални данни на Shopify, делът на върнатите стоки достига до 30%. Какво ще правим с този феномен, запитаха представители на български електронни магазини, притеснени от допълнителните разходи, които това коства на бизнеса.
Явлението често се дължи на различията на продуктите, на търсенето на подходящ размер, разминаването с очакванията на клиента, сподели Лука Касети. По думите му, вместо да търсим как да санкционираме връщането на стока от купувачите, трябва да търсим начин да насърчим не-връщането чрез различни стимули.
В очакване на новия Европарламент
За асоциациите на е-търговията – Ecommerce Europe и BEA – най-големият проблем остава регулаторната тежест: най-вече тази, налагана от ЕС. В момента се задава „цунами“ от нови регулации. Всички те ще създадат много нова административна тежест за операторите на електронни магазини, смята Мария Минчева, вицепредседател на Българската асоциация за електронна търговия BEA.
Нека новият парламент на ЕС да помисли за малките и средните фирми, които обичайно нямат собствен правен отдел и трябва сами да се справят с регулаторните промени или да плащат скъпи хонорари на външни юристи, призова Минчева. Всяко нововъведение, всяко ново изискване натоварва малкия бизнес изключително много, смята Минчева.
Лука Касети определи задаващото се ново законодателство на ЕС като „регулаторна буря“. Каквото и да въвежда ЕС, то трябва да е „SME-proof”, тоест да е щадящо за малкия и средния бизнес. Това всъщност е един от седемте принципа, залегнали и в Манифеста на Ecommerce Europe.
Успоредно с това Ecommerce Europe ще очаква от новия Европарламент да ускори работата по създаване и въвеждане на единна европейска цифрова валута – дигитално евро. Това ще облекчи до голяма степен електронната търговия, посочи Лука Касети.
В момента купувачите използват различни платежни средства, което нерядко им коства допълнителна финансова тежест заради таксите на оператори и банки. Дигиталното евро е обещанието за справяне: то ще е приемливо за всички, действително „общоевропейско“, и няма да натоварва потребителите с допълнителни финансови тежести – дигиталното евро ще коства на порфейла точно толкова, колкото монетата от 1 евро, добави Лука Касети.
